Трейси Козънс - Синя кръв

— Сега доволен ли си?

Ранд я пусна и отстъпи назад. Изпълнените със сълзи очи на Никол проследиха как залитна, а коленете му поддадоха, сякаш някой му бе изкарал въздуха. Той силно стисна очи, а лицето му така се преобрази, че единственото, което Никол можа да си помисли, бе, че изпитва някакво физическо страдание.

— О, Господи, благодаря ти — промълви той. — Благодаря ти…

Никол ахна, почувствала просветление в терзанията си. Не изпитваше болка, а го бе завладяло облекчението на затворник, получил отмяна на доживотната си присъда.

Той си пое дъх и се изправи, после вдигна поглед и го прикова в нея. Не каза нищо, но тя разбра. Човекът, когото обичаше, се бе върнал.

За един дълъг, бездиханен момент времето спря, а земята сякаш се разклати под нея. Без да разбере кой първи помръдна, тя се озова в неговите прегръдки. Ръцете му я притиснаха силно, сякаш от нейната близост зависеше животът му.

— О, Господи, Никол! — Обсипа с целувки слепоочията, шията, лицето й. — Вече мислех, че никога няма да го изречеш. Господи, колко ми липсваше…

Напрежението от последните няколко седмици внезапно изби. Всички тези опити да крие чувствата си, да се преструва, че не го обича! Тя притисна лице в атлазения му ревер и от гърлото й се изтръгна дрезгаво ридание.

— Ранд? Защо? — извика тя, неспособна поради силната емоция да обясни объркването си.

— Шшш. Не плачи, скъпа — промълви той, докато галеше косата й с нежните движения на любовник. — Толкова много неща са изложени на риск, че не посмях да разкрия истината — да не би да съм заслепен от нея, заслепен от факта, че съм отчаяно, страстно, безнадеждно влюбен в теб.

Никол не се опита да разбере какво друго се крие зад пламенната му декларация — а след минута нямаше и значение. Нищо нямаше значение, освен невероятната, невъобразима, блажена истина:

Той също я обичаше.

Обичаше я.

Тази мисъл се смеси със сладостно усещане, когато почувства дланите му, които започнаха да изучават формите на тялото й през тънката роба. Тя си призна, че противно на всички свои надежди, е отворила вратата с надеждата, че е той. Не беше си сложила халата в желанието си да бъде той. Желаейки го.

— Толкова си съвършена — прошепна той в ухото й, докато продължаваше да движи дланите си по талията, бедрата, задника й, а устните му вършеха чудеса върху голата й шия и рамене. — Толкова си съвършена. Ти си моята богиня.

— Изглеждаше толкова доволен от Зара…

— Не искам Зара — изрече той натъртено, като че ли самата идея бе абсурдна. — Не ме интересува изобщо. — Отметна назад косата й и обгърна лицето й с ръце. — Ти си единствената жена, която обичам — единствената, която някога съм обичал. — Засмя се. — Успя да се промъкнеш в сърцето ми, когато не внимавах. Стана част от живота и душата ми, не мога да си представя, че бих могъл да живея без теб.

— Ранд — Никол затаи дъх, малко преди устните му да намерят нейните, запечатвайки новата им връзка с чиста, идваща от сърцето страст.

Опиянена, тя също го целуваше, отново и отново, като докосваше лицето и косата му. Стисна тънката материя на реверите в съкрушителна ръкохватка, но това я делеше от него, затова сключи ръце около врата му и почувства как се напрягат мускулите на гърба му, докато я притиска към себе си.

Целувката им беше безкрайно позната територия, но бе още по-силно преживяване от онази в храма. Този път тя носеше в себе си едно ликуващо, поделено чувство, което помете и последното зрънце съмнение в сърцето й.

Той я обичаше.

Той прокара длан по голото й бедро под робата, след това извика срещу устните й, когато откри, че не носи пликчета. Ръката му тръгна нагоре и обгърна голия й задник със загрубяла длан, като масажираше и притискаше бедрата й към себе си. Повдигна крака й и тя инстинктивно го уви около кръста му.

Без да прекъсва целувката, той я вдигна до нивото на очите си, улавяйки я в капана на силната си прегръдка. Сега, когато бе изложена на докосванията му, той плъзна пръсти по меките, разголени кътчета на тялото й, заливайки я с разтопена жарава — толкова стихийна, че тя потрепери. Неспособна да се държи на крака, тя се предаде на силата му — знаеше, че ще падне, ако той я пусне; знаеше, че никога не би го направил.

Следващото нещо, което усети, бе как той седна с нея на креслото, придърпвайки я да седне в скута му с разтворени крака — пулсиращото средоточие на нейното желание се озова срещу члена му, почувства колко е възбуден. От време на време Никол се бе озовавала в положение близко до правенето на любов, но винаги се бе отдръпвала, тъй като някаква вътрешна сила настояваше, че нито времето, нито човекът са подходящи. Сега този глас мълчеше.