Трейси Козънс: Синя кръв

Те… Неговите родители. Единият я бе сметнал подходяща единствено за любовница. Майка му не я сметна изобщо подходяща за нещо. Обзе го силен гняв.

— Това няма нищо общо с тях. Сега ми обещай.

Тя кимна бавно с глава, после вдигна поглед към него.

— Добре, Ранд, щом това означава толкова много за теб. За една седмица няма кой знае какво да се случи, но обещавам да остана толкова. Заради теб.

Вълна на облекчение заля Ранд. Той и се усмихна.

— Сега ме целуни.

— Не мисля…

Ранд прекъсна протеста й, като я притегли в прегръдките си и притисна устни към нейните, напомняйки й за любовта и страстта между тях.

Горещата прегръдка я накара да изпъшка. Тя вдигна ръце и го прегърна. Тялото й толкова добре прилепваше към неговото. Изпълни го удивление, което заплашваше да докара сълзи в очите му.

Тя прекъсна целувката и си пое дъх.

— Очакват те. Най-добре ще е да отидеш.

Той я стисна за раменете.

— Една седмица.

— Една седмица — гласът й не бе повече от шепот.

Той се обърна. Започна да събира дрехите си от пода и да ги навлича, все с гръб към нея. Сега, когато бе получил нейното уверение, че няма да изчезне, трябваше да остави дистанция между тях. Страхуваше се, че ако я погледне или й каже още нещо, би изрекъл твърде много и би разкрил плановете си.

Взел сакото и обувките си в ръка, той пристъпи към вратата и започна да я отваря. След това спря, неспособен да надмогне себе си. Обърна се и я погледна.

Тя го наблюдаваше, стройното й тяло едва прикрито от халата, цялата й душа в очите й. Усмихна му се развълнувано. Смело. Устните й оформиха думите обичам те.

Ранд почувства, че сърцето му се изпълва със сила. Закле се пред себе си, че ще намери начин. Преди да тръгне, й хвърли един последен, успокоителен поглед.

Седем дни. Седем дни, през които не знаеше нищо, освен че трябва да стои в стаята си.

Никол не беше в състояние да откаже молбата на Ранд за едноседмична отсрочка. За какво — нямаше представа. Но той действително я бе помолил — нещо, което знаеше, че гордият принц не е правил никога. Поставено по този начин, тя едва ли би могла да откаже.

През тази дълга седмица не само не бяха спали заедно, но тя почти не го и бе виждала. Частните аудиенции с кралицата, краля и дори с разгневената принцеса Зара не се бяха отразили добре на Никол. Като допълнение трябваше да понася и хвърляните крадешком погледи на дворцовия персонал.

Когато Ранд се появи на вратата й сутринта на седмия ден, Никол си бе вече събрала багажа и беше готова да тръгне. Имаше и направена резервация за самолета.

Той влезе в стаята и затвори вратата. Срещна погледа й и сърцето на Никол се сви. Видът му бе изтощен, край очите му се бяха появили ситни бръчици, бузите му бяха хлътнали. Без да е в състояние да превъзмогне себе си, изпитвайки единствено нужда да го прегърне, тя пристъпи напред и се озова в прегръдките му.

Останаха така няколко дълги мига, вкопчени един в друг. Накрая, неохотно, тя се отдръпна.

— Готова съм да се върна в Ню Йорк, Ранд — отрони тя меко, в отчаян опит да не обръща внимание на чувството в очите му.

Той стисна зъби.

— Бих предпочел да останеш.

Тя произнесе шепнешком и накъсано думите:

— Не мога.

— Ти ми даде седем дни, Никол — напомни той остро. — Това е седмият ден и той още не е свършил. Отивам в града да се погрижа за нещо. Ще уредим това, когато се върна.

— Няма нищо за уреждане. Няма да бъда твоя любовница. — Гласът й трепереше. — Не е добре така.

Той обгърна лицето й с ръце.

— Молил ли съм те за това, скъпа?

Не го беше правил. Поне не направо. Само я бе помолил да остане, макар при липсата на всякакви шансове за общо бъдеще.

— Знам, че отминалата седмица бе трудна за теб — пак заговори той. — Знам, че майка ми се опита да те накара да се почувстваш засрамена, а баща ми те уговаряше да ми станеш любовница.

Аудиенциите с двете кралски особи бяха преминали повече от ужасно. Тя нямаше какво да каже в своя защита, освен че обича Ранд с цялото си сърце. Което просто не бе достатъчно.

Той отметна един кичур от косата й.

— И разбрах, че принцеса Зара те е нахокала, че я правиш на глупачка, както тя изискано се изрази.

— Успя да ми каже някои подбрани думи, преди да си тръгне със семейството си.

Хванал брадичката й, той прокара палец по долната й устна.

— Всички тия неща няма да имат значение, Никол. Не и след днешния ден.

Обзе я трепет. Ранд замисляше нещо — нещо, което отказваше да сподели с нея.