Трейси Козънс - Синя кръв

Той започна да подчертава всяка дума.

— В много отношения страната ни е така скована от традициите, че изобщо не би съумяла да защити позициите си пред света. Смятам да променя това. Дори сега една такава традиция — която ме засяга лично — се обсъжда в медиите. Тя се е превърнала в такава част от нашата култура през последните векове, че е приела ранга на закон.

В тона му се появи хапливост.

— Понякога — да цитирам една крилата фраза — законите се правят, за да бъдат нарушавани. Ние, заедно с моя персонал, проучихме внимателно съществуващите закони. И това, което открихме бе, че няма такъв закон — нито един, който да изисква от престолонаследника да се жени за благородничка.

Никол седеше смаяна. Мислеше, че би могъл да пренапише историята просто така, да промени вековната традиция?

— Не — прошепна тя шокирана. — Не може да го направи. Никога няма да му позволят!

Тя стисна с ръка горната част на блузата си. Беше отишъл твърде далеч, със сигурност щеше да се провали. Като си помислеше, че толкова упорито се опитва да бъде с нея, в очите й светнаха сълзи, почувства любовта си към него като физическа болка. Никога не би го молила да прави това. Никога! Той я познаваше твърде добре. Не беше й казал за своите планове, защото знаеше, че тя ще се опита да му попречи. Ако беше го направила само…

Гласът му проникна в съзнанието й. Дала си сметка, че е пропуснала някои думи, тя се съсредоточи наново в речта му.

— Въведох някои популярни мерки в страната през последните месеци — за подобряване на здравето за увеличаване шансовете за работа на младите хора, за изравняване положението на мъжете и жените. Никоя от тях — нито една — не би имала успех, без присъствието на госпожица Никол Олдридж до мен.

Фактът, че спомена името на любовницата си в официална реч, предизвика шок сред присъстващите. Настъпи раздвижване, започнаха да се поклащат глави, залата се изпълни с мърморене.

Ранд направи пауза. Огледа помещението с очи, които не разкриваха нищо. Наведе се леко и изрече ясно в микрофона:

— Аз ще се оженя за нея — и само за нея. Моля вас — народа на Каледония, да подкрепите моя избор.

Никол ахна, неспособна да схване в началото дали бе чула правилно. Но точно това бе чула. Той настояваше да му разрешат да се ожени за нея. Никога нямаше да успее!

Куполът на Великото събрание се изпълни с възмутените гласове на двеста изтъкнати личности в главната зала и на още стотици потресени зрители в галерията. Камерата се насочи към някои от лицата в залата. Те изглеждаха смаяни, разгневени, ужасени.

— О, боже, — възкликна Никол и притисна длани към лицето си. — Скъпи мой, какво направи? — Един водач имаше нужда от уважението на народа си. Ранд пропиляваше с лека ръка шансовете си.

След момент Ранд продължи да говори и събранието утихна — достатъчно, за да успее да чуе следващите му думи:

— И така, ето за какво става дума — обяви той и силните му думи прогърмяха в залата. — Или ще се оженя за нея като ваш принц и вие ще я приемете като своя принцеса, или се отказвам от правата си върху трона на Каледония. Благодаря.

Той слезе от трибуната и изчезна през една странична врата. От двете й страни застанаха стражи, а предаването изведе в едър план изуменото лице на репортера.

Никол седеше замаяна, едва забелязвайки не съвсем съвзелия се репортер, който се опита да реагира някак на удивителното изявление на принца. Камерата се насочи към събранието. Повечето депутати се бяха изправили и спореха яростно. Тя не бе в състояние да понесе повече и една дума. Щракна дистанционното и екранът благословено потъмня.

Грешката бе нейна. Изцяло нейна. Чувстваше се смазана от вината и срама, които заплашваха да я задушат. Пое си дъх. Изобщо не трябваше да го пуска в стаята си онази нощ, изобщо не трябваше да му позволява да се доближи до нея. О, господи, какво бе сторила на Ранд, на страната си?

Изправи се на разтрепераните си крака, направи две крачки и се спъна. Подпряла се на дивана, тя застави краката си да я крепят. Трябваше да върви. Трябваше да си тръгне. Веднага.

Не трябваше да остава последната седмица, въпреки молбата на Ранд. Страната можеше да се обърне срещу бъдещия си крал заради глупавата й слабост, зле преценената й любов. Можеше да се сложи край на кралската родословна линия, непрекъсвана стотици години.

Все заради нея.

На международното летище на Фортинбло звукът от продължаващото предаване за речта на принца настигна Никол, въпреки усилията й да седи по-далеч от телевизора. И което бе по-лошо, всички около нея обсъждаха ултиматума на принца.