Трейси Козънс - Синя кръв

По пътя към града Джералд каза на Ранд, че кралското семейство го очаква в сградата на Великото събрание, тъй че той насочи лимузината към центъра на Фортинбло.

Никол едва не помоли да я върнат в двореца, но знаеше, че все някога ще трябва да се изправи срещу тях.

Пътят им отне повече от час. Трафикът бе необикновено оживен, като че ли нещо бе извело хората по улиците. Те бяха принудени да спрат на два пъти, след това трябваше да излязат на един обиколен път, за да избягнат най-оживените кръстовища.

Когато лимузината спря до частния вход на кралското семейство зад сградата, Никол забеляза тълпи от хора по страничните улички. Запита се дали няма някакъв фестивал, или нещо такова. Стори й се, че чу викове и песни.

Ранд я държеше близо до себе си, докато влизаха в сградата, минаваха през силно охранявания страничен вход и вземаха асансьора за третия етаж. Влязоха в просторно помещение и Никол усети силен трепет. Кралят, кралицата и разните придружаващи ги съветници станаха прави, когато те влязоха. Всички погледи бяха отправени към своенравната двойка.

Очите на Никол срещнаха погледа на чичо й, лорд Филип, който седеше сковано в едно кресло с вид на ударен от шрапнел. Тя го погледна извинително. Как би могла някога да компенсира унижението, което бе изпитал?

В един ъгъл се виждаше телевизор. Продължаваха да коментират кризата.

— Е? — попита сърдито кралят. — Остава ли тя или си заминава?

Никол чувстваше краката си като олово, но Ранд я побутна напред, сложил ръка на кръста й.

— Остава — заяви той твърдо, предизвиквайки баща си с присвити очи. — Като моя съпруга.

— Ранд, не можеш… — започна отново Никол.

— Разбирам — кимна кралят. — Какво мислиш за това, Евридика? — обърна се към кралицата с изненадващо мек тон.

Кралицата стана царствено от дивана и се приближи до нея.

— Казвате, че обичате сина ми.

Устата на Никол пресъхна. Вече бяха провеждали този разговор, но преди той беше подчертано едностранен.

— Да, обичам го — промълви тихо, но с твърд глас. — Повече от всичко.

— Достатъчно ли е? Обичате ли го достатъчно, за да можете да се справите с тежестите на длъжността кралска съпруга? Едва ли са ви подготвяли за това в края на краищата. Дори ако чувствате, че можете, не бихте разбрали срещу какво се изправяте. Нито една жена не е способна на това, даже ние — родените да носят отговорността на благородническата титла.

На Никол й се искаше тя да стигне по-бързо до същността. Да започне да я яде и да приключва.

— Предполагам, че сте права — отрони несигурно тя накрая.

— Очевидно е, че в нашата страна някои неща трябва да се променят, иначе ще загубим подкрепата на хората. — Тя изгледа Никол отвисоко, въпреки по-ниския си ръст. — И изглежда съм била прибързана в преценките си спрямо вас. Реших да ви приема.

Никол погледна смутено кралицата. Ръката на Ранд се плъзна от кръста й и тя си даде сметка, че той е шокиран не по-малко от нея. Кралицата не беше жена, която би си признала, че е направила грешка. Когато тя се отмести, Никол видя телевизора през рамото й и дъхът й спря. Видя се на екрана, заедно с Ранд, както бяха потънали в разговор на летището, всеки техен жест и дума, излъчвани пред хиляди хора.

Никол почувства смущение и срам. Някой ги бе заснел. Тя не беше забелязала човек с камера наблизо — но пък и вниманието й бе погълнато от други неща.

— О… — промълви тя. — Къде… Как е…

— Някой репортер ви е проследил, госпожице Олдридж — обади се Джералд. — Когато сте тръгнали с такси от двореца. Предаванията от последния час са пълни с това.

Поразена, Никол чу отново излезлите от сърцето й думи — че никога не е искала да става принцеса, че не е искала да наранява Ранд. Признанието, че ще го обича независимо дали ще остане принц, както и обяснението на Ранд в любов и колко се нуждае от нея. Отново бе обзета от силни чувства и примигна, за да изгони влагата от очите си.

— Изглежда хората са решили да ви приемат, госпожице Олдридж — обобщи кралят. — Толкова много обаждания имаше във ваша подкрепа, че телефоните не издържаха. Още една система, която явно се нуждае от модернизиране.

Никол погледна към Ранд. Той изглеждаше не по-малко потресен от нея.

— Страхувам се, че този път наистина предизвика силни страсти, Ранд — въздъхна кралят. — Хората ще вдигнат бунт по улиците. Навън са се събрали хиляди. Охраната докладва, че са задръстили улиците и настояват да се покажеш. — Погледна бързо към Никол. — Да се покажете двамата.