Трейси Козънс: Синя кръв

След думите на краля светът сякаш отново оживя. Кралските съветници се раздвижиха и обкръжиха Никол. Арестували ли са ви някога, попита един мъж, в когото Никол разпозна главния съветник по сигурността. Можете ли да имате деца? Ще има нужда от пълен медицински преглед, отбеляза трети.

Все още не съвсем съвзела се от шока, Никол се стегна и успя да отговори на въпросите им: «Не.» «Доколкото знам, да.» «По-късно.», отвърна тя на всеки един от тях, спечелвайки си усмивката на краля за бързата си реакция.

— Кои са предишните ви любовници? — попита четвърти мъж.

Ядосаният глас на Ранд проехтя в стаята:

— Не е имала такива — изстреля той с предизвикателно пламъче в очите, докато прегръщаше Никол през кръста.

Съветникът си затвори устата и отстъпи назад.

— Ела, момиче! Трябва да свършим някои неща. Как изглеждаш само! — Кралицата я отведе в една друга стая. — Този бежов костюм — не бих се спряла на него, но предполагам, че ще свърши работа. Нямаме време за нещо по-подходящо.

Никол се остави да я отведат, все още опитвайки се да свикне с всичко, което се бе случило, или се случваше в момента. Срещна очите на Ранд, докато излизаше през вратата. Той й се усмихна окуражително.

В уединението на съседната стая кралицата се обърна към Никол. Момичето се напрегна в очакване да научи как точно стоят отношенията й с тази студена жена.

— Признавам, че не се държах много добре с теб през последните месеци. Бих желала да обясня.

Никол бе прекалено смаяна, за да каже нещо, почти се страхуваше, че не е чула добре.

Кралицата погледна към прозореца с невиждащ поглед.

— Бях по-млада от теб, когато дойдох тук, за да се омъжа за краля. Аз съм дъщеря на граф, но отраснах в провинцията. Дворецът, кралският двор — всичко ме порази. — Кралят също ме плени. Беше толкова силен, толкова властен. Аз… — Гласът й заглъхна. — Не бях подготвена за действителното положение на нещата…

Никол прочете истината между редовете, разбра, че младата кралица е обичала съпруга си. Опита се да си представи кралицата като младо влюбено момиче. За първи път видя в нея жената, а не фигурата.

Кралицата изправи рамене.

— Когато забременях, научих истината. Бракът ми не е бил нищо повече от една необходимост, от значение са били единствено моята титла и способността ми да родя наследник. Кралят изобщо не държеше в тайна факта, че обича друга жена. Не го понесох много добре.

Нейната изповед порази Никол; в същото време тя обясняваше студенината на кралицата, липсата на майчинска преданост към Ранд. Останала с разбито сърце, за младата кралица сигурно е било трудно да не вини сина си за това, че е станал причина за отдръпването на съпруга й.

— Кралят е имал безброй любовници през годините и нито веднъж — нито веднъж — не видя нещо лошо в това — изрече горчиво Евридика. Тя сниши глас, обърна погледа си към Никол. — Когато видях колко ти е предан моят син, се уплаших, че тръгва по стъпките на баща си.

Никол не можа да измисли какво да каже. Никога не й бе минавало и през ум, че кралицата може да е страдала през всичките тези години. Беше прекалено погълната от Ранд, за да мисли на какво се дължи силната неприязън на кралицата към нея. Не, страхът на кралицата от нея. Сега всичко й стана ясно.

— Съжалявам, иска ми се да бях проявила по-голямо разбиране…

— Не. — Кралицата я погледна с лека усмивка на устните, в очите й Никол видя топлина, която не бе забелязвала досега. — Сега не е време за извинения. Ти имаш принц, който те обича достатъчно, за да се откаже от всичко заради теб. И те очаква — без съмнение нетърпеливо.

Спокойствието на кралицата се върна и тя погледна Никол с нов интерес.

— Косата ти е съвсем в безпорядък. Мисля, че онзи стил, както я вдигаш нагоре, би бил подходящ. Той ти придава царствена осанка. Имаш нежна кожа и хубава шия. Би трябвало да я показваш. — Тя удари един звънец и се появи прислужница, придружена от дворцовия коафьор.

Никол откри, че вниманието на кралицата й харесва. Щеше да се нуждае от нейните напътствия в този нов свят, в който се бе озовала. Беше твърдо решена да не разочарова Ранд.

Малко по-късно, гримирана и с изящно вдигната коса, с къдрици над ушите, вече много по-спокойната Никол излезе от тоалетната стая.

Ранд, който говореше с баща си, се обърна. Отиде до нея и я хвана за ръцете.

— Пресата и хората ни очакват, Никол. Изглеждаш много красива — като принцеса. Моята принцеса. Готова ли си?