Александра Потър - Отпусни му края

— Спри! — Одри вдигна огромната си месеста длан, сякаш беше захарна фигура. — Извиненията не ме интересуват. — От позицията си на редакторско превъзходство тя фиксира Франки с очи като мъниста, увеличени няколко пъти от дебелите лупи на очилата й. — С нас си от шест седмици и си мислех, че вече си осъзнала, че в „Лайфстайл“ държим на резултатите… — Като се мъчеше да кръстоса ръце върху огромните си гърди, тя направи пауза, решена да изиграе момента колкото се може по-драматично. — И на членовете на екипа, които успяват да занесат задните си част от леглото до офиса навреме.

Франки кимна послушно, като се опитваше да изглежда разкаяна, докато й се искаше да напише „Ти си дебела противна лесбийка“ на челото на Одри.

— Виж, много съжалявам, няма да се повтори, обещавам.

— Хмм. — Одри повдигна вежди невярващо. — Между другото, трябва да напишеш една колонка преди обяд…

— Ок.

Промуши се между пожарогасителя и цикламения задник на Одри — въпреки модните съвети, че тъмните тонове и вертикалите линии вталяват, тя се натъпкваше в неподходящи цветове и форми — закрачи по коридора и бутна вратите на аварийния изход.

— Десет лесни стъпки как да приложите Фън Шуй във връзката си… — Ревът на Одри бе заглушен от силното затръшване на вратите зад Франки.

Имате едно ново съобщение.

Електронната поща на Франки проблясваше на екрана на компютъра й. Кликна два пъти на папката с получените писма и видя, че изпращачът беше „starstruck 2 2 Звездоман, голям почитател на известни личности. — Б.пр. @aol.com“. Франки се усмихна. Беше от Рита. Заради осемчасовата разлика между Лондон и Лос Анджелис тя често пишеше на Франки по средата на нощта.

„Честит рожден ден! Знам, че е чак в петък, но си помислих да те поздравя по-рано. Надявам се, че всичко е наред все още си луда по Хю и новата работа. Познай какво! Мисля, че се влюбих в учителя си по актьорско майсторство. Преди да го кажеш, знам какво си мислиш. Какво се случи с Кърт, хотелския шофьор? Оказа се, че е женен. Какво става с мен и женените мъже? Както и да е, Ранди 3 3 Похотлив. — Б.пр. е много по-мил. И напълно отговаря на името си!!! А за моето име — още не е в светлината на прожекторите, но имам прослушване другата седмица. Стискай палци! Междувременно съм «почиваща» актриса — работя единствено върху тена си. Можеш ли да повярваш, че е октомври и е 27 градуса! Не знаеш какво изпускаш! Ранди ще ме заведе на откриването на някакъв нов бар на Сънсет булевард. Горя от нетърпение, знаеш колко много обичам да виждам знаменитости на живо. О, дявол да го вземе, на вратата е. По-добре да тръгвам. Още не съм си довършиш грима. Обичам те много, много, много и ми се иска да беше тук…“

Франки се усмихна. Въпреки че бяха пълни противоположности — Франки имаше постоянна работа, надежден приятел и гардероб, пълен с официални костюми и елегантни блузи, а Рита жонглираше с прослушвания за епизодични роли, имаше забежки с женени мъже и претъпкан гардероб с разноцветни дрехи от ликра и аксесоари от Топ Шоп — в продължение на шест щури, пропити с водка и червени боровинки и преситени от гледане на телевизия години те бяха най-добри приятелки и съквартирантки. Но когато автобус номер 27 се разби в колата на Рита, причинявайки счупена китка, контузия на врата и „обезобразяване“, т.е. едва забележима драскотина на челото й, тя получи значително обезщетение от Уестминстърския съвет и всичко се промени.

След дълго и задълбочено обсъждане — вечеря с Франки на бутилка бяло вино и кутия цигари в скъпарски ресторант — Рита взе решение какво ще прави с това неочаквано състояние. На тридесет и една тя осъзнаваше, че кариера в бюрото по труда, няколко епизодични роли, реклама на санитарни кърпи и участие като статистка във филм никога няма да я направят богата или известна. И така, като игнорира съвета на Франки, изиграла ролята на разумната приятелка, да си отвори спестовен влог с висока лихва, тя напусна работа, опакова багажа си и с мечта в сърцето и петдесет хиляди в портфейла купи билет за Лос Анджелис и замина с два препълнени куфара за Холивуд. Рита никога не оставяше нещата недовършени.

Франки кликна върху: „Отговор“. „И аз имам новини за теб… Смятам, че Хю ще…“ Написа го бързо, с едно око нащрек за Одри, която имаше навика да се промъква зад нея.

Изведнъж мониторът на компютъра й изгасна. Франки сбърчи чело. Какво ставаше? Натисна няколко пъти бутона за включване и изключване, но нищо не се случи. Екранът остана все така тъмен и неподвижен. Като размишляваше дали да се обади на един от милите и сексапилни сладури от IT отдела, тя се завъртя на стола си и с изненада откри, че и другите в офиса имат същия проблем с компютрите.