Александра Потър: Отпусни му края

Сега беше 1999-та и те живееха заедно. Не че го бяха планирали или нещо подобно, но три месеца по-рано Рита отпраши за Лос Анджелис и остави Франки сама да намери с кого да споделя наема. Не беше лесно и след като се беше срещнала с няколко възможни съквартиранти, в съзнанието й започнаха да се появяват кадри от филма „Самотна бяла жена“. Тъкмо се беше примирила, че ще пие чая си с потенциален убиец, когато Хю спомена, че тя би могла да се нанесе в ергенската му квартира във Фулхам. Надяваше на точно такъв резултат.

Не че тяхното съжителство не породи някои проблеми. Предложението на Хю да се нанесе не се отнасяше за голяма част от нейните вещи. Минималистът Хю с неговото двуместно канапе и скрити кухненски шкафове съвсем не бе във възторг от колекцията боклуци на Франки. Тя никога не пътуваше с малко багаж и сега беше натъпкала неговия фолксваген голф с пет чувала дрехи, любимия си филодендрон, който имаше още от университета и сега беше високо, пълзящо във всички посоки чудовище, едва задържано от парчета тиксо и корда, колекцията си от стари филми, картонена кутия с принадлежности за изправяне на коса, старите градинарски книги на дядо си, които заеха целия багажник, и, разбира се, Фред и Джинджър.

Намерен изоставен зад един супермаркет, Фред беше дванадесетгодишен котарак на сиви и кафяви ивици, а Джинджър беше неговата много по-млада червенокоса приятелка. Франки обожаваше и двамата. За съжаление, Хю не споделяше чувствата й. Той приемаше котките само като мюзикъл на Андрю Лойд Уебър. Фред и Джинджър не помагаха за подобряване на положението. Интуитивно усетили неговата неприязън, те реагираха подобаващо — остреха ноктите си в чисто новата му рогозка от агава и препикаваха всичките му стикове за голф. Не беше точно съжителството с нов съквартирант, което Хю си беше представял…

Внезапно Франки се върна обратно в своята понеделнишка утрин, стресната от мелодията на сутрешния блок по телевизията. Погледна и осъзна, че течаха финалните надписи. За бога, закъсняваше! Ако не побързаше, шефката цял ден щеше да й диша във врата. Което, имайки предвид, че жената имаше хронично лош дъх, далеч не беше вдъхновяваща мисъл. Франки въздъхна и стана от коша за боклук. Ако изтичаше до спирката на метрото, може би щеше да успее да стигне в службата до десет. Грабна палтото на Хю и хвърли последен продължителен поглед на разписката, преди да я смачка и да я върне обратно в джоба му. Рожденият й ден беше в петък и всичко, което трябваше да направи, беше да издържи дотогава. В крайна сметка трудно можеше да развали изненадата му, нали?

Като обличаше якето си, погледна отражението си в голямото огледало с позлатени краища, което висеше в коридора. Изглеждаше като че току-що се е събудила: без грим, с разпиляна по лицето коса и още едно петно на брадичката. Но днес имаше и нещо различно. Около нея се усещаше топло червеникаво сияние, което нямаше нищо общо с централното отопление. Беше мисълта, че след четири дни ще бъде сгодена. Сгодена! Господи, звучеше толкова зряло! Почувства се така, сякаш отново е петгодишно бузесто момиченце, което си играе на булка с мърлявия воал на майка си и с обувки на високи токчета. Само че не беше. Тя беше на почти двадесет и девет и този път не беше игра.

Затвори входната врата след себе си, изтрополи надолу по стълбите и зави надясно по улицата. Беше мъглива, сива зимна утрин и Франки бързаше към спирката, като си пробиваше път през навалицата. Всички изглеждаха толкова кисели, старомодни и отегчени, но тя не можеше да скрие огромната усмивка, лепната на лицето си. Вероятно имаше вид на умопомрачена, като онези хора, които носят обувки от вестници и си говорят сами. Но не й пукаше. Беше открила човека, с когото искаше да прекара остатъка от живота си, и той също искаше да го прекара с нея. Сякаш бе ударила джакпота от лотарията. Шансовете бяха едно на милиони, но тя имаше печелившия билет и той беше смачкан във вътрешния джоб на палтото на Хю.

— И къде, по дяволите, беше? — С мустаци от пяната на капучиното Одри, нейният редактор, надяна хомота на Франки още с отварянето на вратите на асансьора, когато тя влезе във фоайето на „Лайфстайл“ — списание за жени над четиридесетте, които купуват ароматни свещи, жени кариеристки, които искаха да четат за това как да имат перфектните оргазми, коктейл парти, връзка, бижута — и всичко това само за 2.60 паунда месечно.

— Извинявай, закъснях… — изпъшка Франки, останала без дъх от четиристотинте метра спринт от спирката на метрото. — Много съжалявам… Трябваше да отида до банкомата, централната линия закъсняваше и заседнахме в тунела, после…