Александра Потър: Отпусни му края

Пулсът й се ускори до пета скорост, за да бъде в синхрон с препускащото й въображение. Хю беше купил бижу от „Тифани“ за две хиляди паунда! Нищо не струва толкова много, освен, разбира се… Не можеше да си го помисли, камо ли да го изрече на глас. Но рожденият й ден беше след няколко дни, а напоследък той се държеше много странно. И все пак той не би посмял, не би могъл да… би ли? Тя погледна разписката. Беше го направил! Той беше купил годежен пръстен. Ето, каза го. Той беше купил годежен пръстен от „Тифани“ и щеше да й предложи на рождения й ден!

Усещаше краката си да треперят, сякаш ще се огънат, и за да не падне, се отпусна на капака на коша за боклук, като още стискаше разписката. Стомахът й правеше лупинги и тя се чувстваше, сякаш ще се засмее и ще заплаче едновременно. Каква изненада! Каква фантастична изненада! Поглеждайки лявата си ръка, тя размърда безименния си пръст в очакване. Госпожа Хамилтън, госпожа Хю Хамилтън! Блажено ухилена, тя се замисли за Хю. Беше имала и други гаджета, но никога не се беше чувствала по този начин. Никога не беше имала мъж, който да я превръща от двадесет и осем годишна кариеристка с частно осигуряване, карта за фитнес и непреодолима страст към ботушите в смахната, глуповата и онемяла от щастие тийнейджърка всеки път, когато я погледне. Никога преди не беше прекарвала безценните си уикенди в почистване на кални петна от панталони за голф или мръзнеща под чадъра си в проливен дъжд, докато го гледа как играе ръгби, когато би могла да е уютно сгушена на дивана с чаша чай и стар черно-бял филм. Но сега го правеше. И се наслаждаваше. Франки беше влюбена.

Срещнаха се преди близо две години. Беше седмицата преди Коледа и тя и съквартирантката й Рита бяха безцеремонно информирани от техния хазяин циция господин Фригинс, че договорът за наем на скапания им апартамент над соларното студио на Тони изтича и трябва да се изнесат преди Нова година. Беше уцелил момента. Рита — рецепционистка, продавач-консултант, модел на фризьори на половин работен ден, а сега и начинаеща актриса беше някъде в Есекс („Може да ти е смешно, но да играеш задницата на кравата Дейзи е само началото!“ — нацупи се тя, когато Франки изпадна в истеричен смях и за малко да се задави с вегетарианска наденичка от новината. „Всяка актриса трябва да започне отнякъде. Погледни Анна Фрийл — изигра лесбийка!“) и цялата отговорност по намирането на ново жилище и преместването се падаше на Франки.

По тази причина един следобед тя се измъкна от офиса към 16:30 и си запроправя път през пощурелите от коледни покупки тълпи, които изригваха периодично от станцията на метрото, жадни за гирлянди, дискове с коледна музика и лъскави подаръчета за партито в офиса. Оставаха само шест дни за пазаруване до Коледа и търговската улица се беше превърнала в опасна зона — едно грешно движение и „три на цената на една“ ролки опаковъчна хартия можеха да извадят и двете ти очи. Магазини, които обикновено бяха напълно безопасни, сега бяха потенциално животозастрашаващи. Празните щандове за храна в „Marks&Spencer“ причиняваха истерични пристъпи сред присъстващите купувачи, които се надяваха да докопат кутия шоколадови трюфели или луксозно опаковани отлежал портвайн и узряло сирене „Стилтън“, а в една от големите вериги книжарници се сбиха за последния пакет благотворителни коледни картички.

Напредвайки бавно с любезни „Извинете!“, Франки бе заела позата на професионален ръгбист — глава, наведена към гърдите, и разперени встрани лакти — и като пробиваше навалицата, вървеше слепешката към раирания синьо-бял навес на агенцията по недвижими имоти „Бинкуъртс“. Изморена, отвори тежката стъклена врата към офиса и бе блъсната от горещата вълна на централното отопление. Като разхлаби пухения си мохерен шал, тя се вмъкна признателна и с поруменели бузи и насълзени очи се свлече с ватираното си яке в един от лъскавите столове от изкуствена кожа в отдела за продажби и даване под наем.

— Имате ли нужда от помощ?

Франки вдигна поглед от модното списание, което разлистваше разсеяно, и срещна коприненозелените очи на много привлекателен мъж, който седеше зад бюрото срещу нея. Повдигна вежди и й се усмихна, като се облегна в стола си и небрежно прокара пръсти през русата си коса. Франки беше леко объркана. Очакваше да се срещне с един от обикновените посредствени агенти по недвижими имоти — в началото на тридесетте, бивш ученик в държавно училище, пълен, с кръгове под очите и постоянно червено лице заради тясната яка на ризата, впита в набъбващата му двойна брадичка, задължително облечен в противен костюм на тънки райета. Но мъжът зад бюрото срещу нея нямаше нищо общо с това. Строен, самоуверен и секси, точно този агент по недвижими имоти беше едни доста привлекателен представител на мъжкия вид.