Александра Потър - Отпусни му края

Измънка няколко неубедителни думи на сбогуване. Никой не знаеше какво да каже, дори Одри, която за първи път в живота си отваряше уста и не намираше думи, които да произнесе. Взе нещата си и излезе в коридора да чака асансьора. Той пристигна с две щатни секретарки от адвокатската кантора на седмия етаж, които, веднага щом видяха Франки и картонената й кутия, спряха да клюкарстват за изхвърлянето на персонала в „Лайфстайл“ и се възцари неловко мълчание. Атмосферата беше убийствена. В опит да избегне съжалителните им погледи, Франки съсредоточено зяпаше мръсния под и се молеше асансьорът да тръгне. Вместо това той започна да спира на всеки стаж и да отваря и затваря врати за няколко минути без видима причина.

Беше на третия етаж, когато с периферното си зрение забеляза ъгълчето на снимка, която се подаваше между документите в кутията. Извади я и видя, че на нея бяха тя и Хю, който изглеждаше секси във вечерен костюм с леко хлабава папийонка около врата. Беше направена миналата година на Коледното парти в неговия офис и те бяха щастливо прегърнати, пиянски ухилени към обектива. В какво, за бога, се беше облякла? Носеше набрана виолетова рокля на Лаура Ашли в стил „Отнесени от вихъра“ — отчаяна нямам-какво-да-облека покупка в последния момент, за която съжали още преди мастилото да е изсъхнало върху чека за триста паунда. В обезумялото й състояние продавач-консултантката някак си бе успяла да я убеди, че с тази рокля ще изглежда като съблазнителна Скарлет О’Хара, но в голямото огледало у дома тя откри ужасната истина — изглеждаше като нечия шаферка. За щастие, Хю се притече на помощ, като й сподели, че винаги си е падал по шаферки, и я целуна успокоително.

Усмихна се на спомена и почувства внезапна вълна на облекчение. Слава богу, че имаше Хю. Загубата на работата беше истински шок, но той щеше да омекоти удара. Можеше да разчита на него, можеше да поплаче на рамото му, а Хю щеше да я прегърне нежно и да й каже колко много я обича — безработна или не.

Най-накрая асансьорът достигна партерния етаж и плъзгащите врати се отвориха. Без да поглежда назад, Франки прекоси фоайето, подмина униформения портиер и излезе през въртящите се врати. Неочаквано се озова сама в студа навън, несигурна в коя посока да тръгне. Спря се и едва тогава осъзна, че възелът, който бе чувствала в стомаха си, се е разплел и изчезнал. Силен порив на вятъра нетърпеливо дръпна палтото й. Като го придърпа по-плътно около себе си, Франки тръгна през многолюдните улици на Сохо. Тя нямаше работа, но имаше Хю и всичко щеше да бъде наред.

Франки завъртя кранчето за топлата вода и изпразни във ваната комбинация от всички малки тестери с малинов душ гел, бял мускусен лосион и ментови субстанции, които беше събрала през последните десет години и грижливо пазеше в плетена кошничка на шкафа в банята. Беше прочела, че горещите вани са проклятието на красотата, нещо за това как причиняват целулит, разширени вени и мудно кръвообращение, но кое не го правеше? Кафето беше враг номер едно, алкохолът — също толкова вреден, а пушенето и слънчевите бани си бяха истинско самоубийство за кожата. Като се отпускаше във ваната, тя наблюдаваше как краката й стават червени от горещината и отпиваше от чашата си с ледено шардоне. Следването на всички здравни съвети за красота означаваше да пие литри вода, да бъде постоянно намазана със слънцезащитен фактор 50 и два пъти седмично да се увива в студени лигави морски водорасли. Знаеше много добре кое предпочита. Отпивайки още една голяма глътка, Франки положи главата си на възглавницата от мека пяна и се потопи изцяло в букета от ароматни балончета.

Беше безработна от четири дни, един от които прекара в бюрото за социални помощи, за да попълни дузини цветно копирани формуляри и да се изгуби в лабиринт от опашки, преди Бренда от „Вземания“ да й каже, че ще отнеме поне шест седмици, преди да получи помощите за безработни — щедрата сума от 51 паунда седмично, която щеше почти напълно да покрие една петъчна вечер навън. Депресирана, Франки се прибра вкъщи и прекара остатъка от седмицата в нечувано разкрасяване на автобиографията си, като нервно се запъваше на тестове за бързо писане в стряскащо модерна агенция, която предлагаше временни назначения в медийната сфера. Купуваше си купища мънистени бижута с кредитната карта в отчаян опит да се разведри и убеди, че това е просто залитане в една иначе успешна журналистическа кариера.