Софи Кинсела: Сватбата на Беки Б.

— Сузи, убедена съм, че ще бъдеш много щастлива с Таркуин! — изричам прочувствено.

— Наистина ли го вярваш? — изчервява се тя.

— Абсолютно! Та виж се само! Ти направо цъфтиш!

Което си е абсолютната истина. До този момент не го бях забелязала, но сега установявам, че тя е напълно различна от старата Сузи, която познавам. Деликатният й нос си е все същият, скулите й — все така ясно очертани, но лицето й е някак си по-заоблено, излъчващо някаква особена мекота. И си е все така елегантна, но в в тялото й личи някакво изпълване… почти като… може би…

Погледът ми се спуска към корема й и спира.

Чакай малко! Какво е това?

Не. Не е възможно… Не.

— Сузи?

— Да?

— Сузи, ти да не би да си… — преглъщам едва-едва. — Нали не си… бременна?!

— Нищо подобно! — надига възмутено глас тя. — Естествено, че не съм! Така де, какво толкова те накара да си помислиш, че… — Очите й се приковават в моите, тя бие отбой, свива рамене и отговаря: — Добре де, какво пък толкова? Да, бременна съм! Как се досети?

— Как се досетих ли? Ами от твоя… Погледни се само! Та ти изглеждаш бременна!

— Изобщо не изглеждам! Никой досега не се е досетил!

— Не е възможно! Фактът е повече от очевиден!

— Не, не е очевиден! — натъртва тя, глътва си корема и се поглежда в огледалото. — Пък и щом си сложа онзи корсет на „Ригби и Пелър“…

Направо не ми го побира умът! Приятелката ми е бременна!

— Значи е тайна, така ли? Или родителите ти вече знаят?

— Нищо подобно! Никой не знае още! Даже и Тарки! — Смръщва се леко и добавя: — Малко е неудобно да си бременна точно на сватбата си, не мислиш ли?! Смятах да се престоря, че бебето е плод на медения ни месец!

— Но ти трябва да си вече минимум в третия месец! — възкликвам изумено.

— По-точно в четвъртия. Терминът ми е в началото на юни.

Втренчвам се невярващо в нея.

— Тогава как, за Бога, ще го минеш като плод на медения ви месец?!

— Ами… — замисля се тя, — би могло да се роди малко преждевременно.

— Цели четири месеца!

— Никой няма да забележи, повярвай ми! Нали знаещ колко отнесени са родителите ми!

Това си е чистата истина. Веднъж родителите на Сузи се появили в пансиона й, за да си я приберат вкъщи след края на срока — в което не би имало нищо странно, ако тя не бе завършила колежа преди цели две години!

— Ами Таркуин?

— О, той изобщо няма представа колко време му трябва на едно бебе, за да се роди! — махва небрежно с ръка Сузи. — Нали е свикнал да отглежда овце, а овцете носят по пет месеца. Ще му кажа, че при хората е същото. — Протяга ръка към четката си за коса и добавя: — Знаеш ли, веднъж му казах съвсем на майтап, че жените трябва да ядат шоколад минимум два пъти на ден, иначе ще припаднат, и той напълно ми повярва!

Сузи е права поне в едно нещо — щом се намърда в корсета си, коремът й напълно се изгуби. В интерес на истината, докато двете седим пред тоалетката й на сутринта в деня на нейната сватба, тя изглежда даже по-слаба и от мен, което си е малко нечестно! Така де!

Последните два дена бяха страхотни — отпускахме, гледахме стари филми на видеото и се спукахме да се тъпчем с десертчета „Кит-Кат“. (Нали Сузи и без това яде за двама, а и аз се нуждая от малко енергия след трансатлантическия полет!) Люк си бе взел малко бумащина за отхвърляне и по-голямата част от времето го изкара в библиотеката — като никога обаче аз нямах нищо против. Много съм щастлива, че успях да се насладя на тези няколко дена със Сузи. Научих всичко за апартамента в Лондон, който двамата с Таркуин ще си купуват, разгледах подробно всички снимки на разкошния хотел в Антигуа, където ще прекарат медения си месец, а освен това пробвах повечето от новите дрехи в нейния гардероб.

Междувременно в къщата е истински хаос — цветарите и уредниците на тържеството се блъскат с непрекъснато пристигащите роднини. Най-странното обаче е, че този хаос май не впечатлява никого. През двата дена преди сватбата майката на Сузи бе непрекъснато на лов, а баща й не си излезе от кабинета. Икономката им госпожа Гиъринг организира всичко — и палатката, и цветята, и храната, — а дори и тя ми се струва удивително спокойна. Когато запитах Сузи защо е така, тя просто повдигна рамене и отбеляза: „Сигурно защото сме свикнали да организираме големи партита.“

Снощи имаше страхотен коктейл за по-голямата част от роднините на Сузи и Таркуин, които бяха пристигнали от Шотландия и аз се надявах, че всички ще говорят за сватбата — поне тогава. Но всеки път, когато се опитвах да изтръгна някаква реакция относно цветята или колко романтично изглежда всичко, бях принудена да се сблъскам с безизразни лица. Едва когато булката спомена, че Таркуин ще й купи кон като сватбен подарък, гостите като че ли се оживиха и започнаха да си бъбрят за коневъдите, които познават, за конете, които са си купили, и как един техен голям приятел имал страхотна кафява кобила, която Сузи може би ще хареса.