Софи Кинсела - Сватбата на Беки Б.

— Всеизвестен факт е, че тази болест се причинява от прелетните гълъби!

— Гълъбите ли?! Да не би да искаш да ми кажеш, че подобна епидемия, която успя да изтрие от лицето на Европа толкова много добитък, е плод на някакви си безобидни гълъби?!

— Безобидни ли?! Но, Греъм, те са истинска напаст!

Мама и татко! Спускам се към перилата и… ето ги тях, застанали край камината! Татко е с официалния си костюм, хванал цилиндъра под мишница, а мама е облечена с тъмносиньо сако, пола с флорални мотиви и яркочервени обувки, които не пасват напълно на червеното на шапката й.

— Мамо?

— Беки!

— Мамо! Татко! — Втурвам се по стълбите, обгръщам ги едновременно в прегръдките си и вдишвам с наслада така познатите ми миризми на талк и „Туид“.

Това пътуване става все по-емоционално с всяка изминала минута. Не съм виждала родителите си, откакто ми идваха на гости в Ню Йорк преди четири месеца. А дори и тогава те останаха при нас само три дена, защото бяха на път за Флорида.

— Мамо, изглеждаш зашеметяващо! Да не си правила нещо с косата си?

— Морийн ми я повдигна малко — отговаря тя, очевидно доволна. — А тази сутрин се отбих при Джанис, за да ми направи лицето. Нали знаеш, че тя изкара курс за професионална гримьорка? Станала е страхотен експерт!

— Да… виждам! — изричам неуверено аз, поглеждайки натрапващите се линии руж по бузите на мама. Може и да успея да ги изтрия без да искам нарочно.

— Е, Люк тук ли е? — пита мама и се оглежда със светнали очи като катеричка, търсеща орехче.

— Да, тук някъде е — отговарям аз, а мама и татко си разменят погледи.

— Но е тук, нали? — засмива се притеснено мама. — Пътувахте с един и същи самолет, нали?!

— Мамо, не се тревожи, моля те! Той е тук! Наистина!

Обаче мама не изглежда особено убедена. Не че мога да й се сърдя за това! Истината е, че на последната сватба, на която всички бяхме канени, се случи едно мъничко произшествие… Люк не се появи и аз бях толкова отчаяна, че започнах да… А бе, минали работи!

Добре де. Беше просто една дребничка бяла лъжа. Искам да кажа, че той наистина можеше да е някъде сред нас, залутан в тълпата. И ако не бяха организирали онази глупава обща снимка, никой нямаше и да разбере.

— Госпожо Блумууд! Здравейте!

Ето го и Люк, преминаващ с широка крачка парадния вход. Благодаря на Бога за тази навременна поява!

— Люк! — изкисква се облекчено мама. — Но ти си тук! Греъм, той е тук!

— Разбира се, че е тук — изтъква баща ми нетърпеливо, — а ти къде си мислеше, че е — на Луната ли?!

— Как сте, госпожо Блумууд? — обръща се Люк към майка ми и я целува по бузата.

— Стига, Люк, трябва да ми говориш на „ти“ и да ме наричаш Джейн! Колко пъти да ти казвам?!

Лицето на мама е зачервено от щастие. Сграбчила е ръкава на Люк, сякаш се опасява, че той всеки момент, може да се изпари в небитието. Той ми се усмихва и аз му отвръщам със същото. Толкова дълго чакам този момент, и ето, че най-сетне го дочаках! Все едно е Коледа. В интерес на истината, даже е по-хубаво, отколкото Коледа. През отворения параден ход виждам гостите на сватбата, които преминават по заснежения чакъл в официални костюми и цилиндри. В далечината вече се чува веселият звън на църковната камбана. Наоколо цари някаква особена, развълнувана атмосфера на очакване.

— А къде е красивата булка? — пита татко.

— Тук съм! — достига до нас гласът на Сузи. Всички вдигаме глави.

Ето я и нея, сякаш носеща се по въздуха над стълбите, сграбчила в ръце умопомрачителен букет от рози и бръшлян.

— О, Сузи! — ахва майка ми и поставя ръка на устата си. — Боже, каква рокля! О, Беки… Ти ще изглеждаш… — Обръща към мен разнежения си поглед и като че ли за първи път зърва роклята ми. — Беки, ти с това ли ще бъдеш?! Ама ти ще замръзнеш!

— Няма. В църквата ще е отоплено.

— Много е красива, нали? — намесва се булката. — Толкова необичайна!

— Но това тук е само някаква си тениска! — изписква възмутено мама и подръпва отвратено ръкава. — Виж колко е изтъркано тук! А тук! Та тя дори не е завършена както трябва!

— По поръчка на клиента е — обяснявам аз. — Истински уникат.

— Уникат ли?! А не си ли длъжна да бъдеш облечена като другите?

— Други шаферки няма — намесва се приятелката ми. — Единствената друга шаферка, която бих поканила, е сестрата на Таркуин — Фени. Обаче тя заяви, ако само още веднъж стане шаферка, ще унищожи завинаги шансовете си някога да се омъжи. Нали знаете онова поверие: „Три пъти шаферка…“ А тя, горката, е била шаферка сигурно деветдесет и три пъти! Освен това е хвърлила око на един тип, който работи в Сити, така че не иска да си изпуска късмета.