Сюзън Филипс: Чаровник по рождение

Дийн се замисли върху думите й. Май Сали беше права. Бобри беше командаджийка, от жените, които най-малко понасяше. Но в същото време беше забавна.

– Можем да пробваме да попътуваме заедно час-два – реши той, – но нищо повече не мога да обещая.

Спряха пред една постройка от гофрирана ламарина, боядисана в дразнещ окото тюркоазен оттенък. Понеже беше неделя следобед, на застлания с чакъл паркинг на склада за дървен материал на Бен, наречен „Големият бобър", имаше само два автомобила – стар, ръждясал шевролет камаро и един пикап последен модел. На вратата висеше табела „Затворено", макар че самата врата беше леко отворена, за да влиза свеж въздух. Като истински джентълмен, Дийн изскочи от колата, за да й помогне да слезе.

– Внимавай с опашката.

Тя го изгледа кръвнишки, но все пак се съобрази със съвета му и успя да слезе малко по-елегантно, сетне се затътри към вратата на склада. Когато я отвори, Дийн зърна широкоплещест здравеняк, който вземаше проби от дървения материал. Бобри изчезна вътре.

Дийн тъкмо завършваше с оглеждането на скучния пейзаж – колекция от контейнери за боклук и електропроводи – когато тя се появи отново с купчина дрехи в ръце.

– Жената на Бен си порязала ръката и се наложило да я закара в болницата. Затова тя не дошла да ме вземе. За съжаление, не мога да се измъкна сама от тази проклетия. – Хвърли раздразнен поглед към мъжа в склада. – А няма да позволя на един сексуален извратеняк да ми разкопчае ципа.

Дийн се усмихна. Кой да предположи, че алтернативната сексуална ориентация имала толкова предимства?

– С удоволствие ще помогна.

Те заобиколиха склада и се озоваха пред метална врата с олющена боя, върху която се виждаше избледнял силует на бобър с панделка върху косматата глава. Вътре имаше тоалетна, не много чиста, но все пак приемлива, само с една тоалетна чиния, стени с бели фаянсови плочки и оплюто от мухите огледало над мивката. Докато тя се оглеждаше къде да си остави дрехите, той пусна капака на тоалетната чиния и – от уважение към събратята си „с лява резба" – го покри с две книжни кърпи. Тя остави дрехите и се обърна към него.

– Отзад има цип.

В задушната тясна тоалетна бобровият костюм вонеше още по-отвратително, но като ветеран, преживял безброй упорити и продължителни тренировки, Дийн помнеше и по-лоши миризми. Много по-гадни. Част от потната, мека като на бебе коса се бе измъкнала от жалкото подобие на конска опашка и той я отмести от тила и с млечнобяла кожа, ако не се смяташе едва забележима светлосиня вена. Наложи се да порови в сплъстената боброва кожа, докато напипа ципа. Беше дяволски добър в разсъбличането на жени, но проклетият цип заяде почти веднага след като започна да го спуска. Освободи зъбците от заплелите се косъмчета, но след няколко сантиметра ципът отново заяде.

Продължи все така мъчително – спускаше се с няколко сантиметра, сетне пак заяждаше и тръгваше, разкривайки все повече от млечнобялата кожа. И колкото повече напредваше, толкова по-малко се чувстваше гей. Опита се да се разсее с разговор.

– Интересно, какво ме издаде? Откъде разбра, че съм обратен?

– Сигурен ли си, че няма да се обидиш? – попита тя с престорено съчувствие.

– Напротив, ще ми стане по-леко на душата.

– Е, ти си много як, но всичките ти мускули са напомпани с тренировки. Не можеш да се сдобиеш с такива плочки с поправка и облицовка на покриви.

– Много мъже ходят на фитнес – възрази той, опитвайки се да сподави желанието си да духне върху влажната й кожа.

– Да, но кой нормален мъж няма белег по брадичката или гърбица на носа от счупване? А твоят профил е изсечен като гигантските статуи в планината Ръшмор.

Вярно беше. Лицето на Дийн бе останало гладко и недокоснато от яростните схватки на игрището. Но травмата на рамото беше съвсем друга работа.

– Ами косите ти? Гъсти, блестящи, руси. Колко козметични продукта използва днес? По-добре не ми казвай. Само ще се почувствам като нищожество.

Единственият продукт, който Дийн бе използвал, беше шампоанът. Нищо друго. Наистина шампоанът беше качествен и скъп, но все пак си оставаше само шампоан.

– Цялата работа е в прическата – увери я той. И наистина беше така, след като се подстригваше при стилиста на Опра.

– Джинсите ти не са от магазин на „Гап" [ 4]. Съвсем правилно.

– И имаш много гъзарски ботуши, точно каквито носят гейовете.

– Нищо подобно! Платих за тях хиляда и двеста долара!

– Именно! – възкликна тя тържествуващо. – Кой нормален мъж ще изръси толкова мангизи за ботуши?