Сюзън Филипс: Чаровник по рождение

– Дори не бях влюбена в него – призна си младата жена. – И въобще не вярвам в любовта. Но двамата се грижехме един за друг, а всеки път, когато се обаждаше, той звучеше все по-разстроен. Изплаших се не на шега, че може да сложи край на живота си. Приятелите са много важни за мен. Не можех да му обърна гръб.

– И за мен приятелите са много важни, но ако някой от тях го закъса, щях да скоча в първия самолет и да отида при него, вместо да си събера багажа и да офейкам нанякъде.

Блу извади ластик от джоба си и отново събра косата си в рошава конска опашка.

– Така или иначе, вече бях решила да замина от Сиатъл. Но не възнамерявах да се озова точно в Ролинс Крийк.

Колата мина покрай табела с обява за продажба на овце. Блу мислено изреди най-близките си приятели, опитвайки се да си спомни от кого би могла да вземе пари назаем, но всички те се отличаваха с две общи неща: добри и щедри сърца и празни джобове. Новороденото на Брини страдаше от сериозно заболяване. Господин Грей едва свързваше двата края, и то само благодарение на социалните помощи. Мей така и не се възстанови след пожара, опустошил студиото й, а Тоня беше на пътешествие в Непал. Което оставяше Блу на милостта на един непознат. Като че ли злочестото й детство отново се завръщаше и тя ненавиждаше познатия до болка страх, който бавно се надигаше у нея.

– И така, Бобри, разкажи ми нещо за себе си.

– Аз съм Блу.

– Скъпа, ако и аз притежавах твоя съмнителен вкус за мъже, едва ли щях да бъда особено щастлив[ 7].

– Не ме разбра. Казвам се Блу. Блу Бейли.

– Звучи ми фалшиво.

– Майка ми е била малко потисната, когато е попълвала акта ми за раждане. Трябвало е да се казвам Хармъни, от „хармония". Но точно тогава в ЮАР избухнало въстание, а в Ангола започнали кръвопролитни междуособици… – Тя сви рамене. – Не бил най-добрият ден за всемирна хармония.

– Явно майка ти притежава изострено обществено съзнание.

– Може и така да се каже – изсмя се Блу горчиво. Тъкмо изостреното обществено съзнание на майка й струваше на Блу всичките й спестявания.

Той наклони глава към багажника и тя забеляза малка дупчици в меката част на ухото му. Онези четки и бои, които натоварих отзад… – поде Дийн, – хоби или професия?

– Професия. Рисувам портрети на жени и домашни любимци. Понякога рисувам и фрески.

– Не е ли малко трудно да се сдобиеш с постоянна клиентела, като непрекъснато пътуваш от място на място?

– Всъщност не. Намирам приличен квартал със скъпи къщи и после разнасям флаери по пощенските кутии с мостри на творбите ми. По правило това върши работа, но не и в градче като Ролинс Крийк, което не бъка от богаташи.

– Което обяснява бобровия костюм. Между другото, на колко години си?

– На трийсет. Не, не лъжа. Просто външността ми заблуждава.

– Сейф Нет

Блу подскочи от изненада при женския глас, внезапно изпълнил колата.

– Проверявам дали не можем да ти помогнем с нещо – изчурулика гласът. Дийн задмина един едва-едва пъплещ трактор.

– Илейн?

– Аз съм Клер. Илейн днес почива.

Едва сега Блу съобрази, че гласът се разнася от говорителите на арматурното табло на колата.

– Здравей, Клер. Отдавна не сме се чували.

– Трябваше да навестя мама. Как е пътуването?

– Не се оплаквам.

– На път за Чикаго, защо не се отбиеш в Сейнт Луис? В камерата има две пържоли с твоето име върху тях.

Дийн нагласи сенника.

– Прекалено си добра с мен, скъпа.

– Нищо не е достатъчно за любимия ми клиент на Сейф Нет. Когато най-после разговорът приключи, Блу завъртя очи.

– Какво излиза? Че ги подреждаш на опашка и им раздаваш поредни номера, така ли? Каква загуба на време.

Но Дийн не се включи в играта й.

– Никога ли не си изпитвала желание да се установиш на едно място? Или програмата за защита на свидетелите те заставя да се мотаеш из цялата страна?

– Има още доста какво да видя от света, за да се установя някъде. Може би ще се замисля за това, като стана на четирийсет. Приятелката ти спомена за Чикаго. Мислех, че отиваш в Тенеси.

– Точно така. Но моят дом е в Чикаго.

Чак сега тя си спомни, че той играеше в „Чикаго Старс". С лека завист Блу огледа арматурното табло на колата, с впечатляващи уреди и лост за скоростите.

– Ще се радвам, ако мога за малко да седна зад волана.

– Опасявам се, че ще ти е доста трудно да управляваш кола, която не пуши и двигателят й не се дави.

Той включи сателитното радио – микс от стари рокове и нови парчета.

През следващите трийсетина километра Блу слушаше музиката и се опитваше да се любува на пейзажите, ала беше твърде притеснена. Имаше нужда да се поразсее и се замисли за миг дали да не подразни Дийн, като го попита какво намира за привлекателно в мъжете, но за нея бе по-изгодно да поддържа илюзията, че той е гей, и не искаше да прекалява. При все това не устоя на изкушението да попита не е ли по-добре да намери станция, по която излъчват песни на Барбара Стрейзънд.