Дийн Кунц - Входът за рая — платен

Светът е пълен с пречупени хора. Гипсът, шините, чудните лекове и времето не могат да излекуват разбитите сърца.

В момента лекарството на Мики Белсонг беше топлото слънце. В края на август Южна Калифорния наистина предлагаше богат асортимент от лечебни средства.

Беше вторник следобед. Тя се беше излегнала в шезлонг в двора на леля си Дженива. Найлоновото платно на шезлонга имаше отровнозелен цвят, от който можеше да ти се доповръща, а и металните пръчки ужасно скърцаха. Сякаш столът беше много по-възрастен от Мики, която беше само на двайсет и осем, но понякога се чувстваше на сто.

Леля й, на която животът беше отнел всичко, освен ценното чувство за хумор, наричаше този двор „градината“. Ставаше дума за розовия храст.

Имотът представляваше тясна алея, но поне даваше възможност караваната да е обърната с лице към улицата. Вместо поддържана зелена трева с дръвчета отпред имаше малка веранда. Тук, отзад, на трите метра и половина между задната врата на караваната и сградата беше поникнала трева. Беше доста висока, защото Дженива редовно я поливаше.

Розовият храста обаче реагираше доста странно на нейните грижи. Въпреки слънчевата светлина, поливането и торенето, въпреки редовната аерация на корените и периодичното третиране с инсектициди храстът беше изсъхнал, сякаш беше поливан с отрова и поръсван със сяра в сатанинските градини на Ада.

Затворила очи, опитвайки се да прогони спомените, Мишки се пържеше вече час и половина, когато едно сладко гласче я попита:

— Да не искаш да се самоубиеш?

Тя обърна глава и видя девет-десетгодишно момиченце, което стоеше при ниската ограда на имота.

— Ракът на кожата е опасен за живота — добави момиченцето.

— Също и липсата на витамин D.

— Не съвсем.

— Костите омекват.

— Да, знам, рахит. Но витамин D може да се добави от рибата тон, яйцата и млечните продукти. По-добре е, отколкото да прекаляваш със слънцето.

Мики отново затвори очи и обърна лице към смъртоносните райски лъчи. После каза:

— Така ли иначе няма да живея вечно.

— Защо не?

— Сигурно не си забелязала, но никой не е вечен.

— Аз смятам да живея вечно.

— И как ще стане?

— Малко извънземна ДНК.

— Да, бе, нали си полуизвънземна.

— Още не. Първо трябва да установя контакт.

Мики отново отвори очи и примижа към кандидатката за извънземно.

— Прекалено много гледаш „Досиетата Х“, малката.

— Имам време само до следващия ми рожден ден и после край.

Момиченцето се приближи до оградата, до мястото, където беше паднала. После застана близо до Мики и попита:

— Вярваш ли в живота след смъртта?

— Не съм много сигурна, че вярвам в живота след смъртта.

— Знаех си, че си самоубиец.

— Не съм самоубиец. Просто съм разумна.

— Ние живеем в съседната къща. Току-що се нанесохме. Аз съм Лейлъни.