Времето както винаги минава и от лагерния огън остават само няколко горящи въглена. Хората и кучетата се оттеглят по леглата.
Последни тръгват Къртис и Лейлъни. Лари, Кърли и Моу са се прибрали у дома заедно с леля Джен. Местата им в къмпинга са на около двеста метра оттук. Мики осветява пътя им с високо вдигнат фенер. Жената и момичето вървят ръка за ръка в мрака, който обаче не може да ги уплаши. Гласовете им и нежният им смях достигат до Къртис — приятна музика за ухото. Ако това беше филм, а той — режисьор, от тази картина щеше да излезе идеална финална сцена: жена и момиче, спасителки една на друга, отдалечаващи се от камерата към бъдещето, което заедно са си възвърнали. И ще нарече филма „Спасението“. Тъй като е изгледал над 9658 филма, той знае, че в тази финална сцена, докато двете героини се отдалечават, екранът постепенно ще изгасне. Само че тук става дума за реалността и нито Мики, нито Лейлъни ще изгаснат някога, а ще продължат да вървят вечно.
Къртис остава за малко, за да изгаси горящите въглени с вода от реката. Той седи с духовната си сестра, легнала до него. Само двамата, запленени от загадъчните звезди и съвършената кръгла луна. Заедно се наслаждават на правилността на нещата.
Той вече не съществува като Къртис Хамън, защото е станал Къртис Хамънд. Този свят е неговата съдба и призвание. Не може да си представи по-красив и уютен дом за себе си. Господи, вярно, че е идиот, но въпреки това се чувства и се оправя доста добре.
Внезапен полъх на вятъра повдига шепа листа и ги кара бавно да танцуват около тлеещия огън, докато вятърът не ги отпраща в лицето на Къртис. Листа висят от ушите му и в косата му. Дори изплюва едно.
Кучетата се смеят. Или поне повечето от тях. А това тук винаги много обича да го забавляват. Игривото Присъствие обича Жълтьо повече от останалите представители на нейния вид. Той вижда в Къртис не просто този, който ще спаси света, но и прекрасен обект на неговите шеги.
Утилитарната биоетика, описана в книгата, за нещастие не е плод на моето въображение, а съвсем реална заплаха. Тази философия съчетава антихуманното естество на фашизма, изразява неодобрение към свободата на индивида и към хората в неравностойно положение. Подобно отношение е било характерно за всички форми на тоталитаризъм от миналото. Някой ден нашите велики университети ще искат да изкупят срама си, че са насърчавали и подкрепяли етици, които са готови да оправдаят убийството на инвалидите, немощните и възрастните.
По ирония на съдбата, докато приключвах този роман, „Енкаунтър Букс“ издаде един нехудожествен труд, в който за широката публика беше направен преглед на утилитаристката биоетика. Ако искате да разберете повече за темата, която съм засегнал, горещо ви препоръчвам „Културата на смъртта: нападението срещу медицинската етика“ от Уесли Дж. Смит. От нея ще ви настръхнат косите повече, отколкото от който и да било роман.
За втори път (първият беше, когато работих върху „Обсебване“) аз написах романа си, слушайки уникалната и невероятна музика на покойния Израел Камакауиооле. Когато споменах за Брудах Из в предишната си книга, няколко хиляди от вас ми писаха, за да споделят възторга си от неговата животоутвърждаваща музика. От неговите шест компактдиска любими са ми „Да посрещнеш бъдещето“, „В този живот“ и „Е Ала Е“.
© 2001 Дийн Кунц
© 2003 Петър Нинов, превод от английски
Dean Koontz
One Door Away From Heaven, 2001
Сканиране, разпознаване и редакция: Meduza, 2010
Редакция: Ti6anko, 2010
Издание:
Дийн Кунц. Входът за рая — платен
ИК „Плеяда“, 2003
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15434]
Последна редакция: 2010-02-13 16:00:00
Герои от анимационни филми на Уолт Дисни. — Б.пр.
Дороти, Тото — герои от книгата „Магьосникът от Оз“. — Б.пр.
Херман Роршах — швейцарски фройдистки психиатър и психоаналитик, най-познат с разработването на проективен тест с мастилени петна, известен като „Тест на Роршах с мастилени петна“. — Б.пр.