Дийн Кунц: Входът за рая — платен

Черният прилив спира, разтваря се встрани от тях и изведнъж въздухът става невероятно чист, има вкус на пролетна гора и изобщо не нагарча. Димното цунами продължава да се носи срещу тях и над тях, но те остават сякаш в някакъв балон, изолиран от саждите.

И от чернилката излиза същество, от чиято красота може да ти спре сърцето. Ноа без колебание би паднал на колене пред него, ако вече не лежеше на пода. Бяло като чиста зимна мантия, създанието мина невредимо и неопетнено от димната буря. Огромните светещи златисти очи, които би трябвало да изплашат Ноа с тяхната странност и прямота, внушават чувство за спокойствие и мир. Той е обзет от усещането, че гостът е надникнал в дълбините на душата му, както никой досега не е успял. И видяното не го е разстроило, а зарадвало. Никакъв ужас и страх не го притесняват. Само може би известно страхопочитание, но и радост, на каквато не е знаел, че е способен. Радост, че целият му живот държан до момента скътан в гърдите му, сега е пуснат на свобода, на воля.

Той бавно се изправи на крака и погледна изумено към Кас… Мики… Лейлъни. Те бяха обзети от същите чувства. Миг на абсолютно вълшебство, миг, в който гълъбите отлитат в небето. Но не гълъби, а Ноа полита на крилете на вътрешната наслада.

Очарователното същество е пристигнало тихо като леопард, но сега застава като човек. Не е по-високо от Лейлъни, която той приближава и заговаря, невероятно, но с момчешки глас. Всъщност това беше гласът на Къртис Хамънд.

— Ти продължаваш да сияеш, Лейлъни Клонк.

— Ти също — отвръща момичето.

— Не можеш да бъдеш пречупена.

— Родила съм се пречупена.

— Не и в сърцето ти.

Сълза бликва от очите на момичето и Ноа, Мики и Кас се доближават до него. Не знае какво се случва тук, не разбира и как това вълшебно същество и Къртис Хамънд могат да бъдат едно и също нещо. Но оковите на разочарованието са махнати от душата му и за миг той не изпитва нужда да разбере нищо. Достатъчно му е само, че светът около него се е променил завинаги. Той докосва рамото на Лейлъни, Кас докосва Ноа по ръката, а Мики хваща недъгавата ръка на момичето.

Златистите очи поглеждат към всеки от тях, след което се спират върху Лейлъни.

— Не и в сърцето — повтаря видението. — Страданието не може да те пречупи. Злото не може да те разколебае и да те победи. Ти ще вършиш велики дела през живота си, Лейлъни Клонк, велики и чудесни неща. Не те заблуждавам.

Лейлъни се засмя през сълзи. Срамежливо отвърна глава от чудния спасител, премигна пред кълбата дим около техния защитен мехур и попита:

— Хей, звездно момче, това с дима е много атрактивен номер.

— Димът е само малки частици материя. На микроравнище, където волята може да надвие материята, аз съм в състояние да преместя частиците, където си поискам. Освен това съдържа по-малко молекули от металното резе. Не е кой знае какво. Знам само три номера, те не са кой знае какво, но са полезни.

— По-добър си от Батман — каза Лейлъни.

Видението се усмихна ослепително като очите му.

— Уха, много ти благодаря. Но този номер изисква много енергия, затова да се махаме оттук.

През дима и огъня минават в проход от чист въздух, следвайки знаците от кръв, които Ноа е оставил.

През ъглови коридори, спираловидни тунели и вече в кухнята, оттам между редици празни бутилки…

Сиво небе, от което може да ти спре дъхът. Красиви нюанси на сивото. Дъжд, дъжд, но отслабнал и вече не толкова силен. Дъжд, дъжд, какъвто Ноа никога не беше усещал така приятно със сетивата си: чист, свеж, възбуждащ.

Поли ги чакаше в задния двор, държеше мокрите дрехи и обувките на Къртис Хамънд и се смееше.

Нежна като течаща вода, бялата му козина сякаш е непромокаема и остава неуязвима за дъжда. Съществото със златистите очи отиде при Поли, взе момчешките дрехи от нея и даде да се разбере на всички, че иска да остане за малко сам.

За миг те стояха мълчаливо, все още изумени, мъчещи се да възприемат и асимилират видяното. И тогава Лейлъни се изкисква. Смехът й зарази първо близначките, после Мики и накрая дори Ноа.

— Какво смешно има? — попита създанието.

— Вече те видяхме гол — отвърна през смях Лейлъни.

— Не и като Къртис Хамънд.

— Приятно е човек да знае, че няма да си с гол задник, докато спасяваш света.

Докато си тръгват от фермата на Тилрой с две коли, към небето се извисяват тънки струи дим. После огнената стихия излиза от прозорците и пушекът става по-дебел и по-черен.