Дийн Кунц: Входът за рая — платен

Стигат до общинския път и тръгват Към Нънс Лейк, без да срещат никакви коли.

Когато замалко изоставя човешкото си прикритие, осиротялото момче възвръща първоначалното си биологично излъчване, което прави откриването му лесно за лошите. Ако негодниците са наблизо и сканират пространството, бързо ще разпознаят уникалния му енергиен сигнал.

Веднага след като се върнат при флийтууда, трябва да прекъснат лагеруването и да потеглят на път. Движението е най-добрата маскировка. Но ще му е мъчно да тръгне о Нънс Лейк, без да е видял нито една монахиня, караща водни ски. Може би когато светът бъде спасен, ще могат да се върнат тук, защото когато настъпят по-добри дни, на монахините ще им е по-леко на сърцето и ще имат настроение за забавление.

Поглежда през задното стъкло на камарото, за да се увери, че Поли и Кас продължават да ги следват в колата на Ноа, да, Поли седи зад волана, а Кас е до нея с пушка в ръка. Без съмнение дамските им чанти с пистолетите са до тях.

Ако някога загуби близначките, неговите страхотни сестри, сърцето му ще бъде съкрушено и разбито. Затова не трябва никога да ги губи. Никога. Вече е загубил прекалено много.

Мики кара камарото, а Ноа седи до нея. Лейлъни дели задната седалка с Къртис, а Стария Жълтьо се вози между тях. Изтощено от изпълнения с приключения ден, кучето сладко дреме.

Пътуват мълчаливо, всеки от тях е потънал в мислите си. Къртис напълно ги разбира. Понякога общуването е лесно, а понякога — трудно. Понякога общуването изобщо не изисква думи.

Дъждът спира още преди да стигнат до къмпинга. Зелените борови дървета са освежени от душа; капките роса блестят по величествените клони като диаманти; дънерите са станали шоколаденокафяви. Навсякъде се чува песента на птиците, любопитни катерички скачат от клон на клон. Този свят е изключителен и момчето без майка вече го е обикнало.

За да стигнат до флийтууда, първо трябва да минат покрай превъста. Когато доближават караваната, служила толкова дълго за затвор на Лейлъни, Къртис вижда до нея паркирани линейка и полицейска кола. Сините и червените лампи на покрива на полицейската кола не могат да заслепят красотата на надвисналите над тях дървета, но му напомнят, че този свят върви бързо към хаос и че е далеч от всякакво спокойствие.

Униформен полицай, застанал до патрулната си кола, махва на Мики да продължава с колата по пътя си и да не се спира.

Задната врата на линейката е отворена.

Двама санитари бутат носилка към линейката.

На носилката лежи жена. Макар че Къртис никога не я е виждал преди, той се досеща коя е тя.

За нейна собствена безопасност, но най-вече за безопасността на околните, майката на Лейлъни е завързана с ремъци за носилката. Тя бясно се мъчи да се изскубне. Яростно мята глава и ругае санитарите и зяпачите, крещи към небето.

Лейлъни отвръща поглед и свежда лава.

На седалката между тях духовната сестра необезпокоявано продължава да спи.

Когато камарото минава покрай линейката, Къртис се протяга и повдига деформираната ръка на момичето.

Тя го поглежда и нещастието изпълва очите й.

— Ш-ш-ш-т — казва той и нежно поставя дланта й върху спящото куче.

Всеки свят има кучето или техния аналог. Създания, които живеят заради приятелството, които са с висока степен на интелект, макар и не с най-високата, и затова са простодушни и имат скромни потребности. Съчетаването от тази скромна невинност и висок интелект им позволява да служат като мост между преходното и вечното, между ограниченото и безграничното.

От трите малки трика, които Къртис владее, първият е способността му да упражнява волята си на микроравнище, където волята надделява. Вторият е умението му да създава връзка момче-куче. Третият е способността му да научи на втория трик всеки, когото срещне. Именно с третия трик той може да спаси света.

— Ш-ш-ш-т — повтаря той, когато Лейлъни отваря широко очи от изненада, и я отвежда в сънищата на кучето.

За тези, които са отчаяни, че животът им няма смисъл, които живеят в ужасна самота, които мразят, защото се смятат за коренно различни от себеподобните си, за тези, които пропиляват живота си в самосъжаление и саморазрушение, защото са изгубили вродената си мъдрост, за всички тях и за много други, надеждата чака в сънищата на куче. Само в тези сънища може да бъде преживяна свещената природа на живота без заслепяващия филтър на човешките нужди, желания, алчност, завист и страх. И тук, в горите и полята от съня, по бреговете на моретата, с пълното и дълбоко съзнание за игривото всепроникващо Присъствие Къртис съумява да докаже на Лейлъни това, което до момента тя само се е надявала, че е вярно: че макар и майка й никога да не е изпитвала подобни чувства към нея, Той винаги я е обичал.