Дори пренебрежителните й забележки за дизайнерските му ботуши не успяха да го охладят, защото Дийн беше стигнал до кръста й и както предполагаше, тя не носеше сутиен. Фините гръбначни прешлени се губеха в сплетените власинки на изкуствената козина на костюма й като изящен наниз от перли, изчезващ в отворената паст на Снежния човек. Трябваше да събере цялата си воля, за да не плъзне пръсти по-навътре, да пошари наоколо, изследвайки какви съкровища крие Бобри.
– Защо се бавиш толкова много? – ядоса се тя.
– Ципът все заяжда – процеди вкиснато той, тъй като тесните джинси не бяха пригодени да поберат това, което в момента ги издуваше. – Ако смяташ, че можеш да се справиш по-бързо, пробвай сама.
– Тук е много топло.
– На мен ли го казваш! – Едно рязко последно дръпване и стигна до края на ципа, на петнайсетина сантиметра под кръста й. Успя да забележи примамливата извивка на бедрото и тясната лента на яркочервените еластични гащички.
Тя се отдръпна и като се обърна към него, скръсти ръце пред гърдите, за да задържи бобровия костюм.
– Нататък мога и сама.
– О, моля те. Като че ли имаш нещо, което ще ми е интересно да видя.
Крайчето на устните й потрепна, но не му стана ясно дали от присмехулна гримаса, или от раздразнение.
– Излез.
Е, добре… Поне се опита.
Но преди да излезе, тя му подхвърли ключовете и му нареди, не особено любезно, да й донесе вещите от нейната кола. В багажника Дийн намери две пластмасови касетки от мляко, наблъскани с бои и четки, няколко куфарчета с инструменти, оплескани с боя, и голям платнен сак. Дийн тъкмо ги товареше в своя автомобил, когато младият работник от склада излезе навън, за да огледа ванкуиша. Косите му бяха мазни и имаше бирено коремче. Нещо подсказваше на Дийн, че именно този тип беше сексуалният извратеняк, навлякъл си гнева на Бобри.
– Човече, това се казва кола! Видях една такава в онзи филм за Джеймс Бонд. – Вдигна глава и се вторачи в Дийн. – Мамка му! Да пукна, ако ти не си Дийн Робилард! Кой вятър те довя тук?
– Просто минавам.
– По дяволите! – разпеняви се хлапакът. – Бен трябваше да остави Шерил да замъкне сама тлъстия си задник в болницата. Ще умре от мъка, като му кажа, че самият Бу е бил тук!
Прякорът бе измислен от съотборниците му в колежа, защото пилееше цялото си свободно време на плажа „Малибу", който местните наричаха „Бу".
– Видях как те събориха в мача срещу „Стийлърс". Как е рамото ти?
– Оправя се, лека-полека – увери го Дийн. Щеше да се оправи много по-бързо, ако престанеше да скитосва из страната, в плен на самосъжалението, и се захванеше здраво с физиотерапията.
Младежът се представи като Глен, след което се впусна в живописно описание на целия последен сезон на „Чикаго Старс". Дийн кимаше машинално, призовавайки мислено Бобри да побърза. Но изтекоха цели десет минути, преди тя да се появи. Той огледа дрехите й.
Не можа да повярва на очите си.
Приличаше на Бо Пийп[ 5], похитена от бандата „Ангелите на ада"[ 6]. Вместо рокля с воланчета, розово боне и овчарска гега, ти се беше издокарала в избеляла черна мъжка тениска без ръкави, торбести джинси и големи груби боти, които той видя в тоалетната, но не им обърна особено внимание. Без мъхестия бобров костюм тя изглеждаше съвсем дребничка, не повече от метър и шейсет и три, и много слаба, точно както си представяше. Гърдите й несъмнено бяха женствени, но едва ли заслужаваха особено внимание. Очевидно през цялото това време се бе търкала и мила старателно, защото, когато приближи, до ноздрите му достигна уханието на сапун, а не на вмирисана боброва кожа. Мократа й тъмна коса бе прилепнала към главата, напомняйки на разлято черно мастило. Нямаше и следа от грим, не че млечнобялата й гладка кожа се нуждаеше от някаква козметика. При все това малко спирала и червило нямаше да й навредят.
Подхвърли най-безцеремонно бобърския костюм на Глен.
– Главата и плакатът останаха на кръстовището. Пъхнах ги зад един трафопост.
– И какво ще заповядаш да направя по въпроса? – тросна се Глен.
– Сигурна съм, че ще измислиш нещо.
Дийн побърза да й отвори вратата на колата, преди да е решила да се нахвърли с юмруци върху нещастника. Докато се качваше в колата, Глен протегна ръка към Дийн.
– Беше страхотно да си поговоря с теб! Чакай само да кажа на Бен, че самият Дийн Робилард е бил тук!
– Поздрави го от мен.
– Каза ми, че името ти е Хийт – промърмори Бобри, когато колата потегли.
– Хийт Чампиън е сценичният ми псевдоним. Истинското ми име е Дийн.
Читать дальше