– Да те откарам ли? – провикна се Дийн.
Бобри вдигна глава, очевидно смаяна, че той още е тук. Фактът, че една жена бе способна да забрави за съществуването му, беше доста необичаен и това още повече засили интереса му към нея.
Тя се поколеба, сетне се надигна сковано.
– Добре.
Младият мъж й помогна да си събере вещите, предимно деликатни предмети, изискващи внимателно и ловко пипане. Като например гащичките. Като вещ ценител на прекрасния пол и финото бельо, той тутакси установи, че тя е по-скоро редовна клиентка на евтината верига „Уол-Март", отколкото на „Ейджънт Провъкейтър"[ 2]. Все пак притежаваше приятен асортимент от бикини в различни цветове с дръзки щампи. Но никакви прашки. И най-смущаващото – никакви дантели. А след като нежното лице на Бобри с остра брадичка – без потта и бобровите атрибути – несъмнено беше достойно да се подвизава на страниците на „Мама Гъска"[ 3] – дантелите трябваше да са задължителна част от гардероба й.
– Съдейки по поведението на бившата ти хазайка – отбеляза той, като постави куфара и сака й в багажника, – предполагам, че не ти достигат осемдесет и два долара за наема.
– Не ми достигат много повече. Криех още двеста долара в онази стая.
– Май те преследва лош късмет.
– Свикнала съм с това. И не е само лош късмет. Повечето е обикновена глупост, стара като света. – Озърна се назад към къщата. – Знаех, че Монти ще се върне тук още в мига, в който намерих под леглото диска на Боб Дилън. Но вместо да скрия парите си в колата, ги пъхнах в новия брой на „Пийпъл". Монти не понася „Пийпъл", Казва, че само кретените го четат, затова бях сигурна, че малкото ми богатство е в безопасност.
Самият Дийн не беше редовен читател на „Пийпъл", но някак си не беше прилично да хули списанието, в което снимките му се появяваха редовно, още повече че хората от Рекламния отдел бяха изключително любезни.
– Предполагам, че искаш да отидеш до склада на Бен? – попита я той, докато й помагаше да се настани в колата. – Освен ако не си решила да създадеш нова модна линия.
– Няма ли да престанеш да се заяждаш? – Бобри явно беше изпълнена с въпиеща неприязън към него, което беше малко озадачаващо, след като беше жена, а той беше… ами… Дийн Робилард. Тя видя пътната карта, оставена на седалката. – Тенеси?
– Имам там лятна къща. Недалече от Нашвил. – До миналата седмица му харесваше как звучаха тези думи. Сега не беше толкова сигурен. Макар че Дийн живееше в Чикаго, той си оставаше момче, отрасло в Калифорния, така че защо му трябваше да купува ферма в Тенеси?
– Да не си кънтри певец? Младият мъж се замисли за миг.
– Не. Но ти позна още от първия път. Аз съм кинозвезда.
– Никога не съм чувала за теб.
– Гледала ли си новия филм на Рийз Уидърспун?
– Да.
– Аз се снимах в предишния й.
– Да бе, как не! – Тя въздъхна дълбоко и облегна глава на седалката. – Имаш страхотна кола. Скъпи дрехи. Животът ми с всяка минута се скапва все повече и повече. Натресла съм се на крупен наркопласьор.
– Не съм наркопласьор! – възмути се той.
– Но не си и кинозвезда.
– Не сипвай сол в раната. Истината е, че съм не особено известен модел, с амбицията да стана кинозвезда.
– Значи, си гей!
Изрече го като твърдение, а не като въпрос, което навярно би разстроило доста спортисти, но сред феновете му имаше не малко „меки китки", а Дийн не можеше да се отнася с презрение към тези, които го поддържаха.
– Да, но това е голяма тайна.
Да си гей, може би си имаше своите предимства, реши той. Не че ставаше дума за нещо реално – дори не си представяше нещо подобно – но така можеше да се среща с интересни жени, без да се тревожи, че ги подвежда относно намеренията си. През последните петнайсет години Дийн изхаби твърде много енергия, за да убеди няколко прелестни красавици, че няма да станат майки на децата му. Гейовете нямаха подобни проблеми. Те можеха да се отпуснат и да бъдат просто добри приятели. Погледна спътницата си.
– Ако се разчуе за сексуалните ми предпочитания, това ще съсипе кариерата ми, така че ще ти бъда безкрайно благодарен, ако запазиш тази информация за себе си.
Бобри повдигна изпотената си вежда.
– Като че ли е кой знае каква тайна. Разбрах, че си гей, на петата секунда, след като те срещнах.
Сигурно го поднасяше.
Тя задъвка замислено долната си устна.
Имаш ли нещо против днес да попътувам с теб?
Нима ще оставиш колата си тук?
– Не си струва да се поправя. Бен ще уреди да я откарат на буксир с влекача. С изгубената бобърска глава и всички останали разправии, мога да се хвана на бас, че няма да ми плати, така че ще ми бъде длъжник.
Читать дальше