Сюзън Филипс - Чаровник по рождение

– Още една дума и така ще те фрасна, че ще паднеш на земята. Загря ли? Това е само между мен и Монти.

Сали отвори уста, но нещо в изражението на Бобри я накара да размисли и побърза да я затвори. Жалко. Дийн с удоволствие щеше да наблюдава как развихрилата се Бобри я налага с юмруци. Макар че Сали изглеждаше в доста добра физическа форма.

– Разбирам, че си разстроена – поде Монти, – но някой ден ще се радваш на успеха ми. Този тип явно е бил отличникът на класа на глупаците. Дийн наблюдаваше как Бобри се надигна застрашително на задните си лапи.

– Ще се радвам ли?

– Няма да се бия с теб – побърза да я увери Монти. – Ти винаги превръщаш всеки спор в бой и скандал.

– Вярно е, Блу – вметна Сали.

– Много си прав! – изрева Бобри и изненадващо се нахвърли върху Монти, който с трясък рухна на земята.

– Какво правиш? Престани! Махни се от мен! – разпищя се той като момиче, а Сали се втурна на помощ.

– Махай се от него!

Дийн се облегна на ванкуиша, за да се наслади докрай на представлението.

– Очилата ми! – изкрещя Монти. – Внимавай с очилата ми! Опита се да се свие на кълбо точно в момента, в който Бобри го цапардоса по главата.

– Аз платих за тези очила!

– Престани! Махни се от него! – Сали грабна опашката на Бобри и я дръпна с все сила. Монти се разкъсваше между дълга да защитава семейните драгоценности и безценните си очила.

– Съвсем си откачила!

– Под твое влияние! – Бобри се опита да му удари една яка плесница, но не успя. Пречеха й лапите.

А бицепсите на Сали се оказаха доста яки – малко й оставаше да издърпа Бобри назад за опашката, но Бобри явно нямаше намерение да се предава, преди да се пролее кръв. Толкова забавен тупаник Дийн не помнеше от последните трийсет секунди на финалния мач с „Джайънтс" миналия сезон.

– Счупи ми очилата! – изхленчи Монти и притисна длани към лицето си.

– Първо очилата, а сега и главата! – кресна Бобри и отново замахна.

Дийн потръпна, но Монти най-сетне си припомни, че притежава мъжки У-хромозоми, и с помощта на Сал и успя да оттласне Бобри и да се изправи на крака.

– Ще те тикна зад решетките! – изпищя като малко момиченце възмутеният поет. – Ще повдигна обвинение!

Това дойде малко множко за Дийн и той пристъпи напред с ленивата грация на хищник. През последните години се беше нагледал на достатъчно телевизионни кадри за себе си и отлично знаеше какво впечатление създаваше от екрана, когато извисеше снага във въздуха. Освен това подозираше, че следобедното слънце засилва ефекта, хвърляйки златисти отблясъци върху тъмнорусите му коси. До двайсет и осмата си година в ушите му искряха впечатляващи диамантени обици, но това беше младежко залитане и сега носеше само часовник.

– Ти си свидетел – запелтечи Монти, който го съзря дори през счупените стъкла на очилата и пребледня като платно. – Видя какво направи тя.

– Това, което видях – заговори Дийн провлечено и презрително, -… е още една причина да не те поканим на нашата сватба. – Приближи до Бобри, прегърна я през раменете и се вгледа нежно в смаяните й светлозелени очи. – Извинявай, скъпа. Трябваше да ти повярвам, когато ми каза, че този ново излюпил се Уилям Шекспир не заслужава да приключиш начисто с него. Виновен съм, задето настоях да дойдеш и да поговориш с този жалък кучи син. Следващия път ми напомни да се доверявам повече на преценката ти. Но трябва да признаеш, че бях прав, като те убеждавах първо да свалиш костюма. Нашият сексуален живот не засяга никого.

Бобри не беше от жените, които можеш лесно да шашнеш, но явно Дийн успя. За човек, който си изкарваше хляба с думи, словесният кладенец на Монти, изглежда, внезапно пресъхна и той само се пулеше насреща им, очевидно загубил дар слово.

– Вие ще се жените за Блу? – едва успя да изграчи слисаната Сали.

– Повярвай ми, самият аз съм не по-малко потресен. – Дийн скромно сви рамене. – Кой би се надявал, че ще избере тъкмо мен?

След подобно заявление какво можеха да кажат?

Когато Монти най-после започна да диша нормално, отново захленчи, настоявайки Блу да му каже какво е направила с „онова". Това „онова", досети се накрая Дийн, беше дискът с албума „Кървави следи" на Боб Дилън, забравен от Монти в квартирата му.

– От него има само хиляда екземпляра! – ревна той.

– Е, сега има само деветстотин деветдесет и девет – тросна му се Бобри. – Твоят екземпляр полетя към кошчето за боклук в момента, в който дочетох писмото.

Монти изглеждаше напълно сломен, но Дийн не се стърпя да забие нож още по-дълбоко в раната. Когато поетът и Сали седнаха в колата си, той заговори на Бобри достатъчно високо, за да е сигурен, че те ще го чуят: