Сюзън Филипс: Чаровник по рождение

Като видя ванкуиша, Монти се закова на място. Сали стъпка фаса с върха на яркорозовия си сандал и остана със зяпнала уста.

Без да бърза, Дийн слезе от колата, заобиколи я и отвори другата врата, за да може бобърчето да приведе в действие убийствения си план. За нещастие, докато се опитваше да стъпи с лапите на земята, опашката й препречи пътя. Тя се опита да я наклони, но опашката щръкна и я цапардоса по брадичката. Това толкова я вбеси, че тя замахна с юмрук по нея, загуби равновесие и се пльосна по лице в краката на Дийн. Опашката се заклати над дупето й като голямо кафяво весло.

Монти се облещи и се втренчи сащисано в нея.

– Блу?

– Това ли е Блу? – изуми се Сали. – Да не би да е клоун или нещо такова?

– Не беше при последната ни среща – промърмори Монти и пренасочи вниманието си от бобърчето, което се опитваше да се надигне на четири лапи, към Дийн. – Кой сте вие?

Типът говореше с онзи нафукан акцент, имитиращ стила на изисканите университети, при което на Дийн му се прииска да изплюе сдъвкан тютюн в краката му и да промърмори: „Здрасти, пич". Но вместо това изрече провлечено:

– Загадъчен непознат. Обичан от някои. Всяващ страх у мнозина.

Озадачен, Монти повдигна вежди, но като видя бобърчето, което най-сетне бе успяло да се изправи, лицето му тутакси доби враждебно изражение.

– Къде е, Блу? Какво направи с него!

– Ти, лъжлив лицемерен боклук, декламиращ тъпи стихчета! – изсъска тя и се затътри по чакълестата алея.

Върху острото й лице блестяха капки пот, а в очите й гореше убийствен пламък.

– Не съм те излъгал – обяви той с покровителствен тон, който раздразни дори Дийн, затова можеше отлично да си представи как се чувства бобърчето. – Никога не съм те лъгал – продължи той. – Всичко ти обясних в писмото.

– Което получих чак след като отказах на трима клиенти и изминах две хиляди километра през цялата страна. И какво заварих, като се добрах до тук? Същият мъж, който през последните два месеца ме умоляваше да напусна Сиатъл и да се преместя тук? Човекът, който ридаеше по телефона като дете, заплашваше, че ще се самоубие, твърдеше, че аз съм най-добрата приятелка, която някога е имал, и единствената жена, заслужаваща доверие? Нищо подобно. Вместо това намерих писмо, в което се обясняваше, че мъжът, който ми се кълнеше, че освен мен нищо друго не го задържа на този свят, вече не се нуждае от мен, защото се влюбил в деветнайсетгодишно момиче. Писмо, което ме поучаваше да не се ожесточавам, задето пътищата ни са се разминали. Дори не събра смелост да ми го кажеш в лицето!

Сали изскочи напред и заговори с искрено настървение:

– Всичко това се случи, защото си командаджийка, Блу.

– Та ти дори не ме познаваш!

– Монти ми разказа всичко. И не го казвам от злоба, или защото съм кучка, но няколко сеанса при психиатър няма да ти се отразят зле. Навярно ще ти помогнат да се избавиш от завистта към чуждия успех, особено към успеха на Монти.

Бузите на Бобри пламнаха.

– Монти си изкарва хляба, като критикува настървено стиховете на другите и пише курсовите работи на колежанчетата, които ги мързи да си ги напишат сами.

Съдейки по виновното изражение, мярнало се в очите на Сали, Дийн заключи, че тя се е запознала с Монти тъкмо при подобни обстоятелства. Но трябваше да се признае на момичето, че не се даваше лесно.

– Прав беше. Монти. Тя е истинска отрова.

Бобърчето стисна зъби и отново впери гневен поглед в Монти.

– Казал си й, че съм отрова?

– Нямах предвид буквално – подметна Монти надменно и с привичен жест бутна очилата по-нагоре на носа си. – Имах предвид, че влияеш опустошително върху творчеството ми. А сега ми кажи къде е дискът на Боб Дилън. Зная, че си го намерила.

– Ако влияя толкова опустошително върху творчеството ти, защо не си написал нито една поема, откакто напусна Сиатъл? Защо все ми повтаряше, че аз съм твоето шибано вдъхновение?

– Това е било, преди да срещне мен – уточни Сали. – Сега аз съм неговото вдъхновение.

– Та това беше само преди две седмици! Сали оправи презрамката на сутиена си.

– Сърцето знае кога е намерило сродна душа.

– По-точно сроден боклук – коригира я бобърчето.

– Това беше много грубо, Блу. И адски обидно – възмути се Сали. – Сама знаеш, че именно уязвимостта прави Монти голям поет. И точно поради това го нападаш така яростно. Защото завиждаш на таланта му.

Сали започваше да лази дори по нервите на Дийн, затова той не се изненада, когато Бобри се нахвърли върху нея.