Сюзън Филипс - Чаровник по рождение

Дийн се почеса замислено по брадичката.

– Не си ли прекалено жестока към добрия стар бобър?

– Е, дотук беше! – просъска тя и закрачи отново по шосето.

– Извинявай! – извика той след нея, едва сдържайки се да не прихне. – Тъкмо заради подобни коментари жените са изгубили уважението си към мъжкия пол. Срамувам се от себе си. Нека да ти помогна.

След това прояви благоразумието да наблюдава мълчаливо вътрешната й борба между гордостта и умората. Не се учуди, че умората победи. Тя се върна при него и го остави да й помогне да сгъне опашката. Докато я притискаше към гърдите си, той я побутна внимателно вътре. Наложи й се да седне на едната страна на дупето си и да се взира през косматата опашка, за да вижда през предното стъкло.Дийн се настани зад волана. От бобърския костюм се разнасяше мускусна миризма, която му напомни за шкафчетата в мъжката съблекалня в гимназията. Отвори малко прозореца и излезе отново на шосето.

– И така, къде отиваме?

– Право напред, около километър и половина. После завий вдясно покрай църквата „Вечен живот".

Тя се потеше под дебелата боброва кожа като полузащитник на терена, затова Дийн включи климатика на максимум.

– Има ли много възможности за кариера на бобърското поприще?

Съдейки по презрителния й поглед, тя беше съвсем наясно, че той искрено се забавляваше за нейна сметка.

– Рекламирам склада за дървен материал на Бен. Казва се „Големият бобър". Сега ясно ли е?

– И под реклама разбираш…

– Напоследък бизнеса на Бен не върви много добре… или поне така ми казаха. Пристигнах в града преди девет дни – осведоми го тя и кимна към шосето. – Този път води към Ролинс Крийк и склада на Бен за дървен материал. А по онази магистрала с четирите платна се стига до товарните складове.

– Започвам да се ориентирам.

– Добре. Всеки уикенд Бен се опитва да наеме някой, за да виси край магистралата с плакат, който да привлича купувачи. Аз съм последната балама, която се хвана на тази скапана работа.

– Защото си отскоро в градчето.

– Трудно се намират кандидати за такава работа, при това за два уикенда подред.

– А къде е плакатът? Нищо, няма значение. Сигурно си го захвърлила заедно с главата на бобъра.

– Дори и на теб трябва да ти е ясно, че едва ли мога да се върна пешком в града с бобърска глава на раменете.

Изрече го с тон, подсказващ съвсем ясно, че говори на малоумен. Дийн подозираше, че тя едва ли би се появила в градчето в това атрактивно одеяние, ако имаше дрехи под бобърския костюм.

– Не видях паркирана кола близо до мястото, от където те взех – отбеляза той. – Как изобщо си дошла дотук?

– Докара ме жената на собственика, след като камарото ми реши точно тази сутрин да предаде навеки богу дух. Тя трябваше да се върне след час и да ме вземе, но така и не се появи. Точно се опитвах да измисля какво да правя, когато зърнах един жалък негодник да профучава покрай мен със същия форд фокус, за който му помогнах да си изплати кредита.

– Гаджето?

– Бивше.

– Същото, което се каниш да убиеш?

– Продължавай да се преструваш, че се шегувам. – Тя се взря през косматата опашка. – Ето я църквата. Завий надясно.

Ако те откарам до местопрестъплението, това ще ме превърне ли в съучастник?

– Искаш ли?

– Разбира се. Защо не?

Той зави по тясната неравна улица, където зад буренясали предни морави се виждаха няколко къщи в смесен ранчерски стил. Макар че градчето Ролинс Крийк се намираше само на трийсетина километра на изток от Денвър, явно нямаше опасност районът да се превърне в популярно курортно селище.

– Ето там, зелената къща, онази с табелата в двора – насочи го тя.

Младият мъж спря пред една постройка с хоросанова мазилка, където метална фигура на елен пазеше редица от слънчогледи до табела с надпис „Стаи под наем". Някакъв шегобиец беше добавил една буква и надписът вече се четеше „Стаи тоалетни"[ 1]. Мръсен сребрист форд фокус беше спрян на алеята за коли. Дългокрака брюнетка бе подпряла небрежно бедро до дясната врата и пушеше цигара. Изправи се рязко, когато видя колата на Дийн.

– Това сигурно е Сали – изсъска бобърът. – Последното увлечение на Монти Загубеняка. Аз бях нейната предшественичка.

Сали беше млада и слаба, с голям бюст и обилен грим, с което явно засенчваше невзрачното бобърче с прилепнала потна коса, макар че появата му в луксозния Астън Мартин с неотразимия Дийн зад волана донякъде изравняваше резултата. През предното стъкло Дийн видя как от къщата излезе дългокос тип, с псевдоартистичен вид и с малки очила в телени рамки. Това трябва да беше самият Монти. Издокаран с брезентови панталони и трикотажна риза, сякаш сътворена от банда южноамерикански революционери. Беше малко по-възрастен от бобърчето – може би на около трийсет и пет – определено по-стар от Сали, която навярно нямаше повече от деветнайсет.