Сюзън Филипс: Чаровник по рождение

– И откъде Глен знае истинското ти име?

– Срещнахме се миналата година в един гей бар в Рино – осведоми я Дийн и нахлузи на носа си слънчевите очила „Прада", тип „Авиатор", със зелени стъкла и метални рамки.

– И Глен ли е гей?

– Не се преструвай, че не го знаеше.

В дрезгавия смях на Бобри определено се долавяха ехидни нотки, сякаш се радваше на някаква своя шега, понятна само на нея. Но щом се извърна към прозореца, смехът й секна и светлозелените й очи помръкнаха. Дийн неволно се запита дали зад енергичното, игривото и често нападателното поведение на Бобри не се крие някоя и друга тайна.

Блу се съсредоточи върху броенето на вдишванията и издишванията, надявайки се, че това ще я успокои, но не успя да обуздае паниката. Стрелна крадешком с поглед Хубавеца. Нима той наистина очакваше тя да му повярва, че е гей? Действително ботушите му бяха гейски, а външността му – направо ослепителна. Но при все това той излъчваше достатъчно хетеросексуални мегавати, за да заискри цялото женско население на страната. С което несъмнено се занимаваше от минутата, в която е изскочил от родовия канал, зърнал е отражението си в очилата на акушерката и е приветствал света с ръчичка.

А тя си въобразяваше, че изневярата на Монти беше последното нещастие в главоломно разрастващата се катастрофа, в каквато се бе превърнал животът й. И ето че сега се бе оказала изцяло зависима от милостта на Дийн Робилард! Ако не го бе познала още в първата секунда, никога нямаше да седне в колата на звездата от професионалната футболна лига. Невероятното му почти голо тяло красеше всички билбордове на „Енд Зоун" – веригата, продаваща мъжко бельо със забележителния слоган „Замъкни си задника в Зоната". Наскоро бе видяла снимката му в „Пийпъл", в рубриката „Петдесетте най-красиви мъже на Америка". На снимката той крачеше бос по някакъв плаж, в бял смокинг със запретнати маншети. Макар че не помнеше за кой отбор играеше, Блу знаеше, че той беше от мъжете, които трябваше да избягва на всяка цена, не че мъже като него се натискаха за такива като нея. Но в момента единствено той стоеше между нея, приюта за бездомни и табела на шията с надпис „Вашият портрет срещу скромен обяд".

Преди три дни тя откри, че спестовната й книжка, в която съхраняваше неприкосновения си запас от осем хиляди долара, както и разплащателната й сметка са изпразнени до стотинка. А сега Монти бе задигнал последните й двеста долара, парите за черни дни. Всичко, което й бе останало, се побираше в портмонето й – жалките осемнайсет долара. Нямаше дори кредитна карта – огромен пропуск от нейна страна. През целия си съзнателен живот младата жена всячески се беше старала да се подсигури финансово, за да не е безпомощна и уязвима, а ето че сега се оказа точно такава.

– Защо отиваш в Ролинс Крийк? – попита тя, преструвайки се, че води любезен и неангажиращ разговор, а не събира тайно сведения, които да й помогнат да спечели доверието му.

– Просто зърнах крайпътната табела, рекламираща ресторанта „Тако Бел" – обясни той. – Смятах да похапна, но се опасявам, че непредвидената среща с твоя любовник ми развали апетита.

Бивш любовник. Подчертавам – бивш.

– Ето какво не проумявам. Още от пръв поглед разбрах, че I ой е пълен неудачник. Нима никой от приятелите ти в Сиатъл не те осветли по въпроса?

– Често пътувам и не се задържам много при приятелите си.

– По дяволите, това можеше да ти каже първият непознат на бензиностанцията.

– След дъжд качулка. Той сведе поглед към нея.

– Май всеки миг ще ревнеш, нали? Блу не схвана веднага за какво намекваше.

– Старая се да съм смела – измърмори тя със саркастична нотка.

– С мен можеш да не се преструваш. Давай, излей си мъката. Това е най-добрият начин за лекуване на разбито сърце.

Монти не беше разбил сърцето й. По-скоро я беше вбесил. Все пак не той източи парите от всичките й сметки, а тя реагира малко прекалено, като се нахвърли така бурно срещу него. Още на втората седмица, след като му стана гадже, Блу проумя, че по-скоро би предпочела той да й бъде само приятел, и завинаги го изрита от леглото си. Двамата имаха общи интереси и въпреки егоцентризма му обикновено тя с удоволствие прекарваше времето си с него. Излизаха заедно, ходеха на кино, на изложби, взаимно се подкрепяха в творческата работа. И макар Блу да знаеше, че Монти е склонен прекалено да драматизира нещата, отчаяните му телефонни обаждания от Денвър я разтревожиха.