Мелиса Круз - Целувката на змията

Килиан усети, че тя го гледаше и й се усмихна, а зелените му очи проблясваха.

Фрея се усмихна в отговор, гледайки дълбоко в очите му в търсене на намек, който да го издаде. Какви тайни криеше? С вещерската си интуиция търсеше нещо, скрито дълбоко в душата на Килиан, но всичко, което виждаше, беше неговата чиста любов, отразена право в нея.

Песента на Патси Клайн свърши. Килиан подхвърли шейкъра във въздуха и го хвана ловко зад гърба си, без да откъсва поглед от нейния. Преметна го върху тезгяха, намигайки на Фрея, и тогава за секунда, за части от секундата, Фрея можеше да се закълне, че е видяла нещо, което не искаше да вижда: малък отмъстителен проблясък. Беше изчезнал още преди да го определи, макар че беше достатъчен, за да я накара да потръпне.

— Студено ли ти е, скъпа? — попита Килиан, пресегнал се през бара към ръцете й, за да ги стопли в своите.

Фрея сви рамене.

— Добре съм.

Но се питаше, доколко познава Килиан. Били са разделени векове. Нещо може да го е променило междувременно. Но топлината на ръцете му сякаш я уверяваше, че обвиненията не са верни. Пръстите му се плъзнаха по нейните, за да налеят течността от шейкъра в чашата за мартини на клиента в края на бара.

Откакто Забраната беше вдигната, Фрея, както и останалите от семейство Бошан, можеше да използва силите си и тези дни барът наистина беше омагьосан. В „Норт Ин“ подготовката за работа се състоеше от дузина висящи във въздуха ножове, които кълцаха мента, режеха лимони, лаймове, портокали и белеха спиралки от корите им. Любовните еликсири се завърнаха и питиетата сами се забъркваха, но нейната магия се разрастваше и в други сфери, като оправянето на нечия лоша прическа или цялостно преобразяване на някой оклюмал клиент. Посетителите на бара си мислеха, че това са сръчност, ловкост и прах в очите или просто, че са пийнали повечко.

Килиан слезе долу да напълни кофите за лед и докато го нямаше, Фрея се убеждаваше, че става параноична — не беше видяла нищо. Очите му просто бяха уловили светлината от залязващото слънце. Това бе всичко.

Някой пусна джубокса и атмосферата в стаята живна, когато зазвучаха китарите на „Кингс ъф Лион“. След като Сал беше добавил „Класики“ в плейлистата, сякаш цяла вечер се редуваха Рой Орбисън и „Файст“, Арета Франклин и „Металика“, „Секс Пистълс“ след „Джаксън Файв“. Музиката ни връщаше напред и назад в историята на класациите, също като градчето, съществуващо извън времето. Когато двойката на дансинга започна да се поклаща, Фрея забеляза четирийсет и няколко годишната Бети Лазар да влиза в бара.

Горкичката изглеждаше измъчена. Фрея не беше срещала Бети в града известно време и още с влизането й видя серия от „снимки“: изтощителен ден, досадни адвокати, претоплена вечеря, три котки. Бети седна и голямата чаша с мартини беше сервирана, пълна с електриковосиня течност, гарнирана с пяна от океана, появявайки се във водовъртеж от мъгла.

Някой извика „Изскачащо питие, изскачащо питие!“ и част от клиентите заръкопляскаха.

Замаяна Бети отпи и въздъхна.

— Уау, Фрея, как знаеше какво точно ще искам? Не съм била тук от векове. Говорейки за обслужване, какво се е случило с това място?

— Само няколко подобрения — усмихна се Фрея, мислейки си, че мила дама като Бети не трябва да си губи времето вечер сама пред телевизора.

Затвориха бара рано. Беше вторник вечерта и последният клиент излезе в десет. Температурата се беше понижила и пешеходният мост към остров Гарднър се разтърсваше от разбиващите се в него вълни. Фрея държеше Килиан за ръка, докато се движеха в тъмнината, следвайки само слабата светлина от „Феър Хейвън“ и фара в далечината.

— Хубава вечер — каза тя, стискайки пръстите му. Обичаше есента — беше любимият й сезон, златистите листа, свежият въздух, миризмата на тикви — земна и пълна, предвестник на добрата реколта.

— Ммм — съгласи се Килиан, навеждайки се към нея, за да я целуне.

Тя му отвърна, придърпвайки го близо до себе си, докато не се вкопчиха в силна прегръдка. Неговите целувки бяха страстни и енергични, както ги харесваше тя и колкото повече се притискаха един в друг, толкова повече топлината помежду им нарастваше. Никога нямаха търпение да се докоснат, Килиан я повдигна от тясната алея, за да може тя да скръсти крака на ханша му. Той я притисна напред и Фрея усети, че беше затисната твърде силно към парапета и загуби баланс, изплъзвайки се от хватката му. Тя падна назад през парапета, руси къдрици и шал се вееха от вятъра и за няколко ужасяващи секунди, тя помисли, че ще падне в мастилено сините води, преди Килиан да успее да я хване за коленете. Но вместо да я вдигне, тя го чу да се смее.