Мелиса Круз - Целувката на змията

В града се появило и зомби — явно съживяването, което направила Джоана, не се оказало толкова успешно.

Скоро Норман Бошан, отдавна изчезналият бивш съпруг на Джоана, се появил и всички те се постарали не само да спасят малкото градче, но и деветте познати свята във Вселената от битката Рагнарьок, която предвещавала края на боговете.

Успели и прогонили Локи от Мидгард през дупка в Дървото на живота, очаквайки, че това ще я запълни. Загадката около разрушаването на моста Бофрир останала, макар че и двамата млади богове — отмъстителният Локи и братът близнак на Фрея, Фрир, чиито магически тризъбец бил намерен в руините — били наказани за унищожаването му.

Семейство Бошан мислело, че Фрир никога няма да се завърне, но за изненада на Фрея една вечер нейният близнак се появил на уличката до бар „Норт Ин“. Той успял да избяга от Необятното, твърдо решил да открие самоличността на истинския извършител, виновен за унищожаването на Бофрир, който е хвърлил цялата вина върху него.

И според Фреди това не е бил Локи, познат на Фрея като Бран Гарднър, а е бил Балдер, или Килиан Гарднър, когото Фрея обичала.

Фреди се завърнал за отмъщение и помолил Фрея да му помогне, за да го получи.

Печалният контраалт на Патси Клайн разнасяше любовна песен от джубокса в „Норт Ин“. Това беше отклонение от обичайния рокендрол, който караше летните посетители да скачат от местата си, да размахват дяволския знак във въздуха, отклонение, подобаващо на настроението през ранния октомври, интимно и уютно, сладко с капка носталгия. Циганското лято тъкмо беше свършило. Когато светлината преди залез беше златиста, особен дъх с есенен привкус се прокрадваше във въздуха. Атлантическият океан, който се виждаше през прозорците на „Норт Ин“, изглеждаше суров с огромните вълни, които се разбиваха в брега му. Вече нямаше хора по бански, които да се забавляват на пясъка, или фойерверки, които да осветяват небето. Тълпите от летния сезон бяха изчезнали, оставили крайбрежния град на местните, плажовете бяха пусти, а популярното място за срещи — празно.

Самотна двойка танцуваше бавно на дансинга, докато няколко редовни посетители се скитаха след работа в малки групички. Барманката Фрея Бошан се възползваше от бавното темпо и си почиваше от сипването на питиета. Красивата червенокоска стоеше с лакти, опряни на плота, и лице между дланите си и с блеснали очи гледаше Килиан Гарднър, който пееше зад бара. Ниският му, дълбок глас, беше като среднощна милувка: „Завърнах се, където е мястото ми. Отново в ръцете на любимия.“

Фрея обожаваше в Килиан това, че той продължаваше да я ухажва безмилостно. И безпощадно. Макар и сгодена, играта на съблазняване с него нямаше край. Нямаше го страхът, че двамата ще се превърнат в двойка отегчени хора, превключващи телевизионните канали, отчаяно копнеещи за забавление, разочаровани от живот, прекаран на диван с избледнял спомен от бурна любов. Беше хубаво, защото Фрея обичаше драмата, вечната приятна възбуда от флирта, постоянното преследване, вълнението от неочакваните моменти на нежност, както и тази чувствена серенада.

Виеше й се свят, когато гледаше как косата на Килиан пада върху тъмните му мигли, докато приготвяше питието на току-що отбил се клиент. Той наля водката със замах, след което добави малко вермут и лед в сребристия контейнер.

Фреди греши за него , мислеше си тя. Когато близнакът й Фрир, или Фреди, както настояваше да го наричат, се завърна от Необятното преди месец, той отправяше всевъзможни обвинения и всичките насочени към нейния любим. Фреди вярваше, че Килиан е откраднал тризъбецът му, използвал го е, за да унищожи моста и го е захвърлил там, за да могат боговете да обвинят именно него, златокосия син на морето, за разрушаването му.

Нейният брат беше твърдо решен да си отмъсти, но неохотно се съгласи Фрея сама да разнищи случилото се, ако обещае да му помогне да разбере истината и да разбере, каквото може за приятеля си. Фрея се беше съгласила с натежало сърце. Не можеше да повярва, че Килиан е способен на такова предателство. Той знаеше колко беше близка тя с брат си, как беше възможно да е направил нещо толкова тежко и жестоко… толкова непростимо? И ако го е направил, как е успял да я заблуди? Възможно ли е чувствата й, заедно с умопомрачителния, разтърсващ секс, който правеха, да бяха замъглили преценката й? Не, Фреди трябваше да бърка. Бил е в Необятното твърде дълго време и сега не мислеше трезво. Тя вярваше на Килиан. Били са разделени толкова дълго и сега, когато се бяха намерили отново, всичко си беше наред. Перфектно, наистина. Отново в ръцете на любимия точно както в песента.