Кийра Кас: Изборът

Докато Ан обслужваше домакините, с Мери обкръжавахме закрилнически клетата Луси. Нищо в стаята и ситуацията не подтикваше към отпускащ разговор, затова просто мълчехме, заслушани в шумотевицата наоколо. Цялата тази олелия ми напомняше за първия ден в двореца и суматохата покрай разкрасяването. Затворих очи и съчетах онзи спомен с настоящия шум, опитвайки се да си вдъхна спокойствието, което симулирах външно.

- Добре ли сте?

Когато вдигнах поглед, пред мен стоеше Аспен, величествен в спретната си униформа. Гласът му звучеше делово и опасността като че ли не беше докоснала нервите му. Въздъхнах тежко.

- Да, благодаря ви.

Помълчахме известно време, наблюдавайки оживената дейност в стаята. Очевидно капнала от умора, Мери се беше отпуснала върху Луси и дремеше. Като се имаха предвид обстоятелствата, Луси изглеждаше относително спокойна. Вече не плачеше, а вместо това се възхищаваше на Аспен.

- Много мило от ваша страна, че сте довели прислужничките си. Не всеки би постъпил така благородно с хора, считани за под нивото му - заговори ме той.

- Никога не съм взимала разликата в кастите насериозно - казах тихо. Той ми се усмихна дискретно.

Луси пое въздух, сякаш се канеше да го пита нещо, но в този момент от отсрещния край на помещението се разнесе гръмовен вик. Един от стражите ни крещеше да запазим тишина.

Аспен тръгна в негова посока, а на мен ми олекна. Притеснявах се, че някой ще заподозре нещо.

- Това беше същият страж от одеве, нали? - попита Луси.

- Да, същият.

- Знам, че напоследък стои на пост пред вратата ви. Много е любезен - изкоментира тя.

Не се и съмнявах, че Аспен се отнасяше също толкова мило с прислужничките, колкото и с мен. Все пак бяха от една каста.

- Изключително чаровен е - добави Луси.

Усмихнах се и помислих как да отговоря, но стражът до вратата така или иначе беше наредил да мълчим. След като и последните разговори затихнаха, над стаята се спусна мрачна глухота.

И тогава чухме ясно. Над главите ни ставаше сражение. Заслушах се за свистенето на куршуми, и изобщо за някакъв звук, издаващ произхода на бунтовниците. Несъзнателно се бях вкопчила в момичетата от двете ми страни, сякаш така можехме да се защитим от предстоящото.

Грохотът не стихна с часове. Никой в помещението не смееше да помръдне, с изключение на Максън, който обикаляше предано и проверяваше състоянието на всяка една от ужасените си гостенки. В нашето ъгълче будувахме само двете с Луси и от време на време разменяхме по някоя думичка, но толкова приглушена, че ни се налагаше да четем по устните си. Като ни доближи, Максън се усмихна при вида на купчинката прислужнички, отпуснати върху мен. В онзи момент не долових и капка гняв у него, макар че наистина ми се искаше да разрешим вчерашния си спор. Вместо обида, върху лицето му се появи усмивка на облекчение и радост, че ме вижда жива и здрава. Гузната ми съвест отново се обади... В какво се бях забъркала?

- Добре ли сте? - попита принцът.

Аз кимнах. Той обърна поглед към Луси и се приведе през мен, за да й отправи същия въпрос. Вдишах и вкусих аромата на Максън. Такова ухание не се впръскваше от шишенце. Не беше канела, нито ванилия, нито пък - намеси се услужливо паметта ми - домашен сапун. Максън притежаваше своя собствена миризма, смес от химикали, която тлееше под кожата му.

Луси също кимна в уверение на това, че се държи.

- Предполагам, че сте изненадана да попаднете тук? - усмихна й се той, мъчейки се да разведри неприветливата ситуация.

- Никак даже, Ваше Величество. Не и с нея. - Луси ме посочи с глава.

Максън се обърна към мен, а лицето му се намираше на сантиметри от моето. Почувствах се неудобно. Цял куп хора ме приковаваха на място; не можех дори да помръдна. Освен това ни наблюдаваха десетки очи; включително тези на Аспен. За радост, нажеженият момент отмина бързо и принцът върна погледа си към Луси.

- Напълно ви разбирам - усмихна й се отново. Стори ми се, че се готвеше да добави нещо, но явно размисли и понечи да се изправи.

Аз обаче го сграбчих за ръката и прошепнах в ухото му:

- Северняци или Южняци?

- Спомняш ли си фотосесията? - попита ме той шепнешком.

Кимнах втрещено. Въпросната група бунтовници настъпваше на северозапад, опожарявайки насаждения и колейки мирни граждани по пътя си. Да ги пресрещнат, беше заповядал принцът. През цялото това време мародерската им шайка бе напредвала към крепостните ни стени невъзпрепятствано. Щурмували ни бяха убийци. Южняци.