Кийра Кас: Изборът

- Движение! - викнах им.

Изпълниха нареждането ми, но Ан не спря да протестира през целия път.

- Няма да ни пуснат, госпожице! Това убежище е само за кралското семейство... Веднага ще ни изгонят!

Ушите ми бях глухи за увещанията й. Където и да се намираше скривалището на прислугата, едва ли щеше да е по-безопасно от това на кралското семейство.

Стълбището беше оборудвано с лампи на всеки няколко метра, но въпреки това се препъвах многократно в бързината. Бях ослепяла от тревога. Докъде се бяха промъквали бунтовниците при минали атаки? Знаеха ли за съществуването на тези тайни проходи? Луси се беше парализирала от страх и се наложи да я влача надолу по стълбите.

Нямах представа колко време ни беше отнело слизането, но най-сетне тясното стълбище ни отведе до изкуствено създадена пещерна зала. По облите й стени се виждаха и други отвори, от които изскачаха още момичета и се втурваха към масивна порта с поне половинметрова дебелина. И ние се спуснахме към сигурността зад нея.

- Благодарим ви, че се погрижихте за безопасността на момичето. Свободни сте -обърна се един от стражите към прислужничките ми.

- Не! Остават с мен - заявих непоклатимо.

- Госпожице, персоналът си има собствено скривалище - възпротиви се той.

- Хубаво тогава. Щом няма да пуснете тях, и аз няма да вляза. Убедена съм, че принц Максън с интерес ще изслуша чия е вината за неявяването ми. Да вървим, дами. - Дръпнах Мери и Луси за ръцете. Ан се беше вцепенила от шок.

- Чакайте! Чакайте! Хайде, влизайте. Но ако някой недоволства, вие отговаряте.

- Разбира се - съгласих се аз. Обърнах момичетата и, предвождайки групичката ни, прекрачих прага с гордо вдигната глава.

Вътре кипеше бурна дейност. Някои от участничките се бяха скупчили в единия ъгъл и плачеха, а други коленичеха в молитва. Кралят и кралицата седяха сами, обкръжени от личните си стражи. Максън стоеше встрани и държеше ръката на Илейна, която, макар видимо посплашена, очевидно се наслаждаваше на вниманието му. Направи ми впечатление колко близо до вратата беше разположено кралското семейство. Зачудих се дали и в двореца не важеше правилото, че капитанът напуска кораба последен. Щяха да направят всичко по силите си да отбият опасността, но нахлуеше ли водата, те първи щяха да се удавят.

Височайшата им групичка ме съзря на входа с неочакваната ми компания. Отчетох удивлението по лицата им, кимнах веднъж и продължих напред с вирната брадичка. Действах с идеята, че излъчвах ли самоувереност, никой нямаше да ме закача.

Да, ама не.

Още на третата ми крачка Силвия изникна пред мен. Изглеждаше учудващо спокойна. Съвсем очевидно беше натрупала опит в областта.

- Чудесно. Ще ни е нужна помощ. Момичета, незабавно отивате в склада да приготвите напитки за кралското семейство и дамите. По-бързичко - заповяда им тя.

- Не. - Обърнах се към Ан и й дадох първото си истинско нареждане. - Ан, ако обичаш, занеси напитки на краля, кралицата и принца, после те чакам при нас. - Върнах погледа си към Силвия. - Останалите да се оправят сами. Щом са решили да оставят прислужничките си на произвола на съдбата, нека сами си носят вода. Моите ще стоят с мен. Хайде, дами.

Не се и съмнявах, че кралските особи бяха дочули диалога ни. В старанието си да прозвуча авторитетно бях прибягнала до висок тон. Но хич не ме интересуваше дали ще ме сметнат за нагла. Луси беше най-уплашена от всички присъстващи. Цялата трепереше и за нищо на света нямаше да допусна да прислужва в това състояние на къде-къде по-недостойни от нея хора.

Вероятно се намесваше инстинктът ми на по-голяма сестра, но просто трябваше да предпазя горките момичета.

Харесахме си местенце в дъното на стаята. Явно напливът на гостенки от Избора беше хванал отговорника на своеобразния бункер неподготвен, тъй като столовете далеч не бяха достатъчни. Поне запасите от храна и вода безспорно щяха да ни стигнат за месеци, възникнеше ли нужда от толкова дълго укриване.

Интересна компания се беше събрала. Очевидно няколко от чиновниците изобщо не си бяха лягали, затова и още стояха в костюми. Максън също беше в пълно облекло. Почти всички момичета обаче трепереха по нощнички - ефирни одеяния, подходящи за спане в топлите стаи на горния етаж. В бързината на малко от тях беше хрумнало да грабнат халатите си. И аз чувствах лека хладина под тънката материя.

Шепа участнички се бяха струпали в предната част на стаята. Естествено, те първи щяха да пострадат, разбиеше ли някой портата. Но пък оцелееха ли, колко време щяха да са прекарали пред погледа на Максън само! Повечето от онези, които си бяха избрали по-вътрешно място, изглеждаха като Луси - треперещи, разплакани и сковани от ужас.