Кийра Кас - Изборът

Той продължи да пристъпва тихо.

- Аспен?

Той спря до леглото ми и безмълвно остави копието си на земята.

- Обичаш ли го?

Вгледах се в дълбоките му очи, бледи светлинки в мрака. За част от секундата не знаех какво да отговоря.

-Не.

Той отгърна завивката ми с движение, което ми се стори едновременно грациозно и свирепо. Вероятно трябваше да се възпротивя, но не го сторих. Ръката му се плъзна под тила ми, притискайки лицето ми към неговото. Целуна ме страстно и всичко добро в света си дойде на мястото. Вече не миришеше на домашен сапун, а и беше възмъжал, но всяко движение, всеки допир ми беше познат.

- Ще те убият за това - прошепнах, когато устните му се откъснаха от моите и се плъзнаха надолу по шията ми.

- Ако не го бях направил, така или иначе щях да умра.

Опитах да си възвърна самоконтрола, нужен да го спра, но знаех, че всяко усилие щеше да е половинчато. Хиляди нередности откривах в случващото се - нарушавахме куп правила, Аспен вероятно си имаше и друго момиче, с Максън изпитвахме чувства един към друг, но не ме интересуваше. Толкова бях ядосана на Максън, а Аспен ми носеше такава утеха, че покорно допуснах ръцете му върху бедрата си.

Огромната промяна ме удивяваше. Никога досега не бяхме разполагали с толкова пространство само за двама ни.

Но дори този момент на забрава не успя да прогони всички останали мисли от главата ми. Яд ме беше и на Максън, и на Селест, и на Аспен дори. Да му се не види, яд ме беше на цяла Илеа. Целувките не можаха да възпрат сълзите ми.

Въпреки това Аспен не отлепи устни от моите, а съвсем скоро и неговите сълзи навлажниха лицето ми.

- Знаеш ли колко те мразя? - казах аз.

- Знам, Мер. Знам.

Мер. Тази думичка и допирът му бяха достатъчни да ме отведат надалеч от двореца. Колкото и тъжна да се чувствах, Аспен ми носеше уюта на дома.

Бяхме прекарали в леглото повече от петнайсетина минути, когато нощният ми гост се опомни.

- Трябва да се връщам на поста си. Стражевият отряд ще намине скоро.

- Какво?

- Някои отряди правят обход, когато им скимне. Може да разполагам с цял час, но може да стигнат до тук и за двайсет минути. Ако са тръгнали на бърза обиколка, имам не повече от пет минути.

- Побързай тогава! - пришпорих го и скочих от леглото, за да му помогна да се стегне.

Той грабна копието си и заедно се спуснахме към вратата. Преди да я отвори, ме

придърпа за целувка. Имах чувството, че вля чиста слънчева светлина във вените ми.

- Не мога да повярвам, че си тук - казах му.

Аспен поклати глава.

- На мен ми е още по-трудно.

- Едва ли. - Усмихнахме се един на друг. - Как успя да влезеш в дворцовата стража?

Той сви рамене.

- Оказа се, че имам вроден талант. Качиха ни на самолет и ни отведоха в тренировъчен лагер в Уайтс. Америка, такъв сняг не си виждала! Снежните вихрушки вкъщи са нищо. Там изхранват, обучават и подлагат на изпитания бъдещите стражи. Биеха ни и някакви инжекции. Не знам какво съдържаха, но наедрях за нула време. Жилав и находчив боец съм. Имах най-добър резултат от цялата група.

Усмихнах се е гордост.

- Изобщо не ме изненадваш. - Целунах го отново. Аспен винаги бе заслужвал живот, по-добър от този на Шестица.

Той отвори вратата и провери коридора. Нямаше никого.

- Толкова много имам да ти разказвам. Трябва да се срещнем пак - прошепнах аз.

- Знам. И ще се срещнем. Ще отнеме малко време, но ще се върна при теб. Няма да е тази вечер, но ще се постарая да е скоро. - Притисна устни към моите толкова силно, че ме заболя. - Липсваше ми. - Прошепна и се върна на поста си.

Пристъпих към леглото си напълно зашеметена. Изумявах се от собствената си постъпка. Една част от мен - обидената - смяташе, че Максън си го бе заслужил. Щом държеше да покровителства Селест, а мен да унижава, определено нямах намерение да оставам в Избора. Не исках да имам нищо общо с игра, в която хората така безнаказано заобикаляха правилата. Край на двоуменето.

Внезапно грохнала от умора, потънах в дълбок сън.

На следващата сутрин се събудих с леко гузна съвест. Поуплашена дори. Снощи Максън можеше да влезе в стаята ми по всяко време, нищо, че не бях дръпнала ухото си в отговор на сигнала му. Какво му пречеше да ни спипа в крачка? Научеше ли някой за провинението ми...

Беше си чиста проба държавна измяна. А изменниците получаваха само един вид наказание в двореца.

Друга част от мен обаче не береше грижа. В смътните моменти на пробуждането изживявах отново и отново всеки поглед в очите на Аспен, всяко негово докосване, всяка целувка. Липсваха ми нетърпимо.