Кийра Кас: Наследницата

Тъкмо си припомнях колко се бях тревожила в началото, че ще загубя спокойствието си, когато Гаврил влезе в трапезарията с един от отговорниците за бюлетина по петите си.

Поклони се пред главната маса, поглеждайки към татко.

– Простете, че ви безпокоя, Ваше Величество.

– Няма нищо. Какво е станало?

Гаврил посочи с поглед всички любопитни очи.

– Позволете да се доближа.

Татко кимна и Гаврил прошепна нещо в ухото му.

Баща ми присви недоумяващо очи.

– Оженил се е? – попита толкова тихо, че навярно само двете с мама го чухме. После се отдръпна назад, за да погледне Гаврил в очите.

– Майка ѝ е дала разрешението си. Всичко е законно. Напуснал е двореца.

Тялото ми изстина и моментално избягах от трапезарията.

– Не, не, не – повтарях си тихо, докато търчах нагоре по стълбището. Първо минах през стаята на Арън. Нищо. Всичко изглеждаше нормално и не личеше да е събирал багажа си за спешно бягство. От него самия нямаше и следа.

Изхвърчах от стаята му, насочвайки се към тази на Камил. Бях надникнала вътре предишния ден и бях видяла пътническите ѝ куфари, натъпкани с толкова тоалети, колкото биха запълнили целия ми гардероб. Още си бяха там – всички, с изключение на най-малкия. Камил я нямаше.

Залитнах към стената, твърде смаяна, за да си обясня положението. Арън си беше тръгнал. Беше избягал с любимата си, изоставяйки мен.

Главата ми беше толкова замаяна, че не знаех как да постъпя. Можех ли да си го върна? Гаврил каза, че било законно. Какво значеше това? Имаше ли как да променя нещо?

Светът ми сякаш притъмня, загуби формата си. Как щях да се справя без Арън?

Озовах се в стаята си, без да помня как съм се добрала до нея. Нийна ми подаде някакъв плик.

– Прислужникът на Арън го донесе преди около половин час.

Грабнах писмото от ръцете ѝ.

Идлин,

В случай че получаваш това писмо, преди да си разбрала новината, нека ти обясня какво решение взех. Заминавам за Франция с Камил и възнамерявам да се оженя за нея незабавно щом получа съгласието на родителите ѝ. Съжалявам, че избягах без теб и че изключвам трима ви с мама и татко от несъмнено най-щастливия ден в живота ми, но нямах друг избор.

След снощния ни разговор последните няколко години се избистриха в съзнанието ми. Бях живял с мисълта, че антипатията ти към Камил се дължи на факта, че двете се намирате в еднаква ситуация. И двете сте млади, красиви жени, всяка от които ще наследи трона на страната си. Само че подхождате към тази си позиция по коренно различен начин. Тя е отворена към всичко, докато ти държиш околните на разстояние от себе си. Тя прилага властта си със смиреност, а ти размахваш своята като меч. Прости ми за безкомпромисните думи, но съм сигурен, че вече си наясно с тази си особеност. Въпреки това ме боли да ти го казвам.

Излиза обаче, че не еднаквото ви положение е изворът на ненавистта ти към нея. Не харесваш Камил, защото тя е единственият човек на света, който може да ни раздели.

Снощните ти думи ме поразиха, Идлин. Защото исках да ти повярвам. Исках да те изслушам и да обмисля съветите ти. Но сторех ли го, един ден щеше да ме убедиш да изоставя всичко друго заради теб. Може би дори да сложа твоята корона на главата си. И бог ми е свидетел, че щях да го направя. Готов съм на всичко за теб.

Затова, преди да си поискала живота ми, го отдадох на Камил.

Толкова ми се ще и ти да намериш любовта, Идлин. Безразсъдната, непреклонна любов, която те поглъща докрай. Намериш ли я, вероятно ще ме разбереш. Дано се случи един ден.

Щастието ми с Камил е помрачено от едно-единствено нещо: че мога да те отблъсна от себе си, ако не ми простиш. Тази тъга би ме измъчвала, но не колкото раздялата със сродната ми душа.

Липсваш ми още докато пиша тези редове. Не мога да си представя, че ще сме толкова далеч един от друг. Моля те, намери начин да ми простиш и знай, че те обичам. Може би не чак толкова силно, колкото ти би искала, но те обичам.

Като доказателство за желанието ми винаги да ти помагам ще ти дам един последен съвет, който може да ти е от полза през идните месеци.

Все повече окръзи протестират срещу монархията. Не всичките, но предостатъчно. И макар да ми е неприятно, че ти го казвам, негодуванието им е породено от един човек: от теб.

Не знам защо – може би заради младостта ти или заради пола ти, или по други необясними причини, – но народът се тревожи. Татко остарява, а тежестта на успехите му е много по-голяма от тази на всичко, постигнато преди неговото царуване, и хората не са готови за твоето коронясване.