Кийра Кас: Наследницата

Хвърлих един поглед към стенния часовник.

– Разполагам с около час.

Айвън се оживи.

– Напълно достатъчно е. Елате с нас. – И двамата ми предложиха лактите си и аз ги хванах, позволявайки да ме съпроводят до балната зала.

До стената в дъното беше поставена малка сцена, застлана като че ли с покривките от последното коледно тържество. Към нея бяха насочени прожекторите, които понякога използвахме за партита, а като наближихме, останалите момчета, подредени в редица, зашъткаха един на друг.

Отведоха ме до самотния стол, разположен пред сцената, и аз седнах, едновременно любопитна и объркана.

Уинслоу направи широк жест с ръка.

– Добре дошли на първото вариететно шоу на Избора с участието на трупа загубеняци, съревноваващи се за вниманието ви.

Разсмях се. Поне си го признаваха.

Калвин отскочи настрани и седна пред пианото, засвирвайки мелодия с джазов ритъм, и всички останали с изключение на Уинслоу напуснаха сцената.

Той се поклони тържествено. Когато се надигна обаче, на лицето му грейна голяма усмивка и в ръцете му се появиха три меки топчета. Тогава започна да жонглира. Изглеждаше толкова абсурдно, че не можах да сдържа смеха си. Уинслоу се обърна настрани и някой иззад кулисите му метна четвърто топче. После пето и шесто. Задържа ги във въздуха за няколко премятания, преди всички да изпопадат по земята, като едното даже го тупна по темето.

Всички аплодираха скромния му опит, дори и аз.

Лодж излезе на сцената с лък и мишена, покрита с балони, и успя да прониже със стрела всеки от тях. От пръснатите балони във въздуха се разхвърчаваха облаци брокат, които се спускаха бавно към пода. Калвин свиреше през цялото време, променяйки мелодията за всяко изпълнение.

Фокс, който за моя изненада бе готов да се подложи на още една групова среща, излезе на сцената и зарисува. Зле. Несъмнено Остън бе рисувал по-хубави човечета като малък, но тъй като това представление подчертаваше уменията на някои по нелеп начин и осмиваше комедийно слабостите на други, в крайна сметка се получи много симпатично. Чудех се как по-незабележимо да си присвоя творението му – мой портрет с глава като балон, обградена от кестеняви къдрици. Бяха ме рисували безброй пъти… но никоя професионална картина не беше толкова трогателна.

Лиланд ми попя, Джулиан въртя обръч около кръста си, Айвън изпълни номер с футболна топка, задържайки я невероятно дълго време на коляното си, а Гънър ми прочете стихотворението си.

– „Скъпа ни принцесо Идлин,

на името ви трудно се намира рима,

но макар да се изложихме геройски,

любовта ни е все тъй неизмерима.“

Заедно с другите момчета се смяхме през цялото време.

За финал всички се струпаха на сцената и затанцуваха. Е, опитаха се да танцуват. Имаше толкова кълчене и поклащане на бедра, че се изчервих на няколко пъти. В крайна сметка останах истински впечатлена. Бяха се подготвили само за една вечер и целта на представлението им беше както да ме разведрят, така и да ми се извинят.

Беше много трогателно.

Накрая всички се поклониха, а аз ги аплодирах и дори им станах на крака.

– Добре, трябва да се залавям за работа… но какво ще кажете вместо това да ни уредя по нещо за пиене и да си поприказваме малко?

Всички изказаха съгласие един през друг, затова изпратих една прислужничка да ни донесе чай, вода и студени напитки. Не си правихме труда да местим маси, а просто седнахме на пода. Понякога тези калпазани можеха да са толкова очарователни.

Арън не се появи и на вечеря. Гледах как участниците и всички гости се нижат в трапезарията, а накрая влезе и мама, която закъсняваше малко… Арън обаче го нямаше.

Татко се приведе над мен.

– Къде е брат ти?

Свих рамене, докато режех пилето си.

– Не знам. Не съм го виждала цял ден.

– Това не му е в стила.

Озърнах се из помещението и погледът ми се спря на масата на кандидатите. Кайл ми намигна, а Хенри ми помаха с ръка. Всеки път, като видех Гънър, се сещах за смахнатото му стихотворение. Фокс ми кимна за поздрав, а като гледах как се протяга Раул, си спомних колко търпеливо ми беше обяснил как да хвана бейзболната бата.

О, не!

Беше се случило. Усещах, че започвам да се привързвам дори към момчетата, с които не бях прекарала много време. Поначало съзнавах, че някои от тях си бяха спечелили местенце в ужасеното ми сърце, но как така изведнъж всичките ми бяха станали мили?

В гърдите ми се загнезди тежест. Всички тези шумни особняци щяха да ми липсват. Защото дори по някакво чудо да изберях един от тях, нямаше как да ги задържа всичките.