Чарлз Буковски - Жени

— Ей! — извиках. — Дъвчеш кокала!

— Да, много е вкусен!

Тами изтича обратно в кухнята, за да си вземе още.

След малко и двете излязоха от кухнята, като държаха по една бутилка бира.

— Благодаря, Ханк.

— Да, човече, благодаря.

Седнаха и започнаха да пият бира.

— Е — обади се Тами след малко. — Ние ще тръгваме.

— Да, отиваме да изнасилим едни гимназисти!

— Да, вярно!

Двете скочиха и изхвърчаха навън. Отидох в кухнята и погледнах в хладилника. Пуйката сякаш беше разкъсана от тигър. Стана ми жал за нея.

На следващата вечер Сара се върна.

— Как е пуйката? — попита.

— Добре.

Тя отиде в кухнята и отвори вратата на хладилника. После изпищя и избяга обратно в хола.

— Господи, какво е станало?

— Минаха Тами и Арлийн. Според мен не бяха яли нищо от цяла седмица.

— Много е гадно! Направо ми е мъчно!

— Съжалявам. Трябваше да се опитам да ги спра. Но бяха на амфетамини.

— Е, все пак мога да направя нещо от нея.

— Какво?

— Хубава супа от пуйка. Ще отида да купя зеленчуци.

— Става — казах и извадих една двайсетачка.

Когато се върна, Сара приготви супата. Беше много вкусна. Преди да си тръгне на сутринта, тя ми обясни и как да я претопля.

Към четири следобед на вратата почука Тами. Пуснах я да влезе и тя отиде направо в кухнята. Чух как отвори вратата на хладилника.

— Ей, тук има супа!

— Аха.

— Готина ли е?

— Аха.

— Може ли да опитам?

— Добре.

Чух как сложи супата на котлона. После реши да я опита.

— Господи! Няма никакъв вкус! Трябват още подправки!

Чух как сипва подправките с лъжицата. После пак я опита.

— Така е по-добре! Но трябват още подправки! Аз съм от италиански род, нали разбираш… ето… така е по-добре! Сега ще я оставя да се стопли. Може ли една бира?

— Добре.

Тами се върна с бутилката и седна при мен.

— Липсвам ли ти? — попита.

— Никога няма да разбереш.

— Май ще се връщам на работа в Play Pen .

— Супер.

— Там дават добри бакшиши. Имаше един тип, който всяка вечер ми даваше по пет долара. Беше влюбен в мен. Но нито веднъж не ме покани на среща. Само ме зяпаше. Беше много странен. Беше ректален хирург и понякога мастурбираше, докато ме гледаше как работя. Подушвах спермата под дрехите му, нали се сещаш.

— Е, поне му е било приятно.

— Мисля, че супата е готова. Ти искаш ли?

— Не, благодаря.

Тами отиде в кухнята и започна да яде с лъжицата направо от тенджерата. Забави се доста дълго. Накрая излезе.

— Можеш ли да ми дадеш назаем пет долара до петък?

— Не.

— Тогава ми дай два.

— Не.

— Дай ми един.

Дадох на Тами всички монети, които имах в джоба си. Бяха общо долар и трийсет и седем цента.

— Благодаря — каза тя.

— Моля.

След това Тами изхвърча навън.

На следващата вечер Сара пак дойде. Рядко идваше толкова често — сигурно го правеше заради празниците, когато всички се чувстват изгубени, полудели и изплашени. Бях изстудил бялото вино и налях по една чаша.

— Как върви работата? — попитах.

— Едва-едва. Почти няма смисъл да отварям.

— Къде са ти клиентите?

— До един напуснаха града и отидоха да живеят на други места.

— Всичките ни планове се провалят.

— Не всички. Някои хора успяват всеки път.

— И това е вярно.

— Как е супата?

— Почти свърши.

— Хареса ли ти?

— Аз почти не съм ял от нея.

Сара отиде в кухнята и отвори хладилника.

— Какво е станало със супата? Изглежда странно.

Чух как я опита. После изтича до мивката и я изплю.

— Господи, супата ми е отровена! Какво стана? Да не би да са идвали Тами и Арлийн, за да ядат и от супата?

— Само Тами.

Сара не изпищя. Просто изля остатъка от супата в умивалника и пусна мелачката за боклук. Чух как хлипа, но се опитваше да не издава никакъв звук. Горката екологично чиста пуйка беше изкарала доста тежка Коледа.

Нова Година беше следващата тежка вечер, с която трябваше да се справя. Родителите ми винаги много се радваха вечерта на 31-ви декември, като слушаха по радиото как Новата година минава през цялата страна, докато и в Лос Анджелис стане полунощ. Трещяха пиратки, надуваха се свирки, аматьори повръщаха от пиене, съпрузите флиртуваха с жените на приятелите си, а съпругите флиртуваха с когото сварят. Всички се целуваха и се хващаха за гъзовете в баните и килерите, а някои го правеха и открито, особено в полунощ, и на следващия ден винаги имаше ужасни семейни скандали.

Сара пристигна рано на 31-ви декември. Тя се вълнуваше от неща като влакчето на ужасите в лунапарка, филмите за космоса, „Стар Трек“, някои рокгрупи, пюрето от спанак и екологично чистата храна, но все пак имаше повече здрав разум от всяка друга жена, която бях срещал през живота си. Може би само една — Джоана Доувър — можеше да се мери с нея по здрав разум и добро сърце. Сара беше по-красива и много по-вярна от всичките ми други жени в момента, така че тази Нова година все пак нямаше да бъде толкова лоша за мен.