Чарлз Буковски - Жени

— Добре де, добре — рекох аз. — Престани. Забрави.

Бръкнах в джоба на панталоните си и извадих портфейла.

— Ето ти двайсет долара. Можеш да си ходиш.

— Няма ли да ме закараш?

— Ти вече ме извози.

— Искам да отида до ъгъла на „Франклин“ и „Ван Нес“.

— Добре де.

Качихме се в колата и аз я закарах до „Ван Нес“. Докато се отдалечавах, видях как тя вдигна палец. Искаше да хване кола на стоп.

Когато се прибрах, пак позвъних на Сара.

— Как върви? — попитах.

— Днес не върви особено.

— Нали ще дойдеш тази вечер?

— Нали ти казах, че ще дойда.

— Купих хубаво бяло вино. Ще бъде като преди.

— Ще се срещаш ли пак с Таня?

— Не.

— Не пий нищо, докато не дойда.

— Добре.

— Трябва да затварям… пристигна един клиент.

— Добре. Ще се видим довечера.

Сара беше добра жена. Трябваше да се поправя. Един мъж има нужда от много жени, само ако нито една от тях не става. Ако чука прекалено много жени човек може да забрави кой е. Сара заслужаваше много повече от това, което й давах. Сега всичко зависеше от мен. Изтегнах се на леглото и скоро заспах.

Събуди ме телефонът.

— Да? — казах.

— Хенри Чинаски?

— Да.

— Винаги съм те обожавала . Според мен никой друг не пише като теб!

Беше млада жена и звучеше секси.

— Е, написал съм някои сносни неща — съгласих се аз.

— Знам. Знам. Наистина ли си имал толкова много връзки с жени?

— Да.

— Слушай, и аз пиша. Живея в Лос Анджелис и бих искала да се запознаем. Искам да ти покажа някои от моите стихотворения.

— Аз не съм редактор, нито издател.

— Знам. Виж, аз съм на деветнайсет. Просто искам да дойда и да се запознаем.

— Тази вечер не мога.

— Когато кажеш!

— Не, не мога.

— Ти наистина ли си писателят Хенри Чинаски?

— Наистина.

— Аз съм готина мацка — каза тя.

— Сигурно.

— Казвам се Рошел.

— Довиждане, Рошел — рекох и затворих.

Ето, готово. Успях да го направя — поне този път.

Отидох в кухнята, отворих една опаковка витамин Е и изпих няколко таблетки с половин чаша минерална вода „Перие“. Тази вечер Чинаски трябваше да се представи добре. Слънчевите лъчи пронизваха венецианските щори и рисуваха по пода познатите шарки, а бялото вино се изстудяваше в хладилника.

Отворих вратата и излязох на верандата. Навън стоеше котка, която не бях виждал по-рано. Беше огромен котарак с блестяща черна козина и светещи жълти очи. Не се уплаши от мен. Дойде и се отърка в крака ми, като не спираше да мърка. Аз бях добър човек и той го знаеше. Животните познават такива неща. Имат инстинкти. Влязох в апартамента и той ме последва.

Намерих една консерва риба тон от най-добро качество. Отворих я и го нахраних.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6778

Издание:

Чарлз Буковски. Жени

Американска. Второ издание

Редактор: Мария Коева

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Мария Христова

ISBN: 978–954–597–447–2

Предпечат: Митко Ганев

Формат 60/90/16, печ. коли 21

ИК Фама София

Печат „Симолини“