Чарлз Буковски - Жени

После стана и отиде в банята. Чух как пусна водата, за да напълни ваната. Беше само 10:15 сутринта. Заспах отново.

Заведох Таня на хиподрума в Санта Анита. Актуалната сензация беше шестнайсетгодишен жокей, който продължаваше да се ползва от хандикап заради възрастта си. Беше от Източния бряг и за пръв път щеше да язди в Санта Анита. Организаторите предлагаха награда от десет хиляди долара на човека, който познае победителя в основното състезание, но на лотариен принцип — щяха да изтеглят един билет от всички останали и въпросният билет, ако в него беше посочен победителят, печелеше голямата награда.

Пристигнахме за четвъртата гонка и хиподрумът вече беше претъпкан с тъпаци. Нямаше никакви свободни места нито на трибуните, нито на паркинга. От персонала ни упътиха да паркираме до един търговски център наблизо. Оттам щяха да ни закарат с бусове до хиподрума. Но след последната гонка трябваше да отидем пеш до колите си.

— Лудница — казах на Таня. — Хайде да си ходим.

Тя отпи от бутилката си с уиски.

— Стига бе — рече. — Така и така сме дошли, мамка му.

Влязохме и аз заведох Таня на едно специално място, което знаех от по-рано — удобно и изолирано. Единственият проблем беше, че и децата го бяха открили. Тичаха насам-натам в краката ни, вдигаха прах и пищяха, но поне не стояхме прави.

— След осмото състезание си тръгваме — казах на Таня. — Последните хора тук сигурно ще останат до полунощ.

— На бас, че на хиподрума лесно се свалят мъже.

— Проститутките работят около бара.

— Случвало ли ти се е да те свали някоя проститутка?

— Веднъж, но не се броеше.

— Защо?

— Защото я познавах отпреди това.

— Не те ли е страх, че ще хванеш нещо?

— Естествено, че ме е страх. Затова повечето мъже искат само да им правят свирки.

— Обичаш ли да ти правят свирки?

— Ами да, естествено.

— Кога ще залагаме?

— Веднага.

Таня дойде с мен до касите. Отидох до прозорчето, на което се залагаха по пет долара. Тя застана до мен.

— Откъде знаеш на кой кон трябва да заложиш?

— Никой не знае. Но системата е много проста.

— Каква?

— Ами общо взето, най-добрият кон има най-малък коефициент и колкото по-слаби са следващите коне, толкова повече пари ще спечелиш, ако заложиш на тях. Но в действителност така нареченият „най-добър“ кон печели само в една трета от случаите.

— А можеш ли да заложиш на всички коне в състезанието?

— Да, ако искаш бързо да похарчиш всичките си пари.

— Много хора ли печелят?

— Бих казал, около един човек на двайсет-двайсет и петима.

— Тогава защо идват?

— Не съм психолог, така че не знам, но ето че аз съм тук, а сигурно са дошли и доста психолози.

Заложих на кон №6 и излязохме да гледаме състезанието. Винаги предпочитах да заложа на кон с ранен спринт, особено ако се е отказал в последното си състезание. Разбирачите не обичат такива коне, но според мен с тях получаваш същото качество за по-малко пари. Моят кон спечели с преднина две дължини и половина и изкара по 10,25 долара за всеки долар, който бях заложил на него.

— Да отидем да си вземем нещо за пиене — предложих на Таня. — Барманът тук прави най-доброто блъди Мери в щата Калифорния.

Отидохме в бара. Там поискаха лична карта на Таня. После ни дадоха питиета.

— На кой кон ще заложиш в следващото състезание? — попита ме Таня.

— На Заг-Зиг.

— Мислиш ли, че ще спечели?

— Ти две цици ли имаш?

— Значи си забелязал, а?

— Да.

— Къде е дамската тоалетна?

— Надясно и пак надясно.

Веднага щом Таня отиде до тоалетната, аз си поръчах още едно блъди Мери. До мен се приближи един чернокож. Беше около петдесетака.

— Ханк, човече, как си? — попита ме той.

— Държа се.

— Много ни липсваш в пощата, човече. Беше един от най-забавните хора, които са работили там. Честно, много ни липсваш.

— Благодаря ти. Поздрави момчетата.

— А какво правиш сега, Ханк?

— Ами чукам по една пишеща машина.

— Как така?

— Чукам по машината, ето така…

Вдигнах ръце във въздуха и му показах как го правя.

— Значи си машинописец?

— Не, пиша.

— Какво пишеш?

— Стихотворения, разкази, романи. За пари.

Той ме изгледа. После се обърна и си тръгна.

Таня се върна и съобщи:

— Някакво копеле се опита да ме сваля!

— Така ли? Съжалявам. Трябваше да дойда с теб.

— Беше много нахален! Адски ги мразя такива! Боклуци!

— Сигурно такива хора щяха да се справят по-добре, ако бяха малко по-оригинални. Но те просто нямат въображение. Може би затова са сами.