Чарлз Буковски - Жени

— Третият ред не ми хареса, Динки — обадих се.

— Да, но има нужда от него, защото…

— Знам.

Динки продължи да пее. Накрая изпя всичките си песни. Отне му доста време. Между песните имаше почивки. Когато Новата година най-сетне настъпи, Динки, Джанис, Сара и Ханк все още бяха заедно. Слава Богу, поне китарата вече беше прибрана.

Динки и Джанис си тръгнаха към един сутринта, а ние със Сара си легнахме. Започнахме да се прегръщаме и да се целуваме. Както вече обясних, аз съм маниак на тема целувки. Страхотните целувки се срещат много рядко. По филмите и по телевизията никога не ги правят както трябва. И така, двамата със Сара бяхме в леглото, притиснали телата си едно в друго, и се целувахме с всичка сила. Тя се отпускаше докрай. Винаги правехме едно и също. Дрейър Баба ни гледаше отгоре. Тя ме хващаше за кура, аз си играех с путката й, накрая тя започваше да търка путката си с кура ми и на сутринта кожата му беше почервеняла от търкането.

Пак стигнахме до търкането. После тя изведнъж ме хвана за кура и си го пъхна в путката.

Изумих се. Не знаех какво да правя.

Сега трябваше нагоре-надолу, нали така? Или по-скоро навътре и навън. То е като карането на колело: никога не се забравя. Сара беше изключително красива жена. Не можах да се сдържа. Сграбчих я за златисточервената коса, притиснах устата й в моята и свърших.

Тя стана и отиде в банята, а аз погледнах нагоре към синия таван на спалнята си и казах: „Дрейър Баба, прости на тази жена.“

Но тъй като той никога не говореше и не пипаше пари, не можех нито да очаквам отговор, нито да го подкупя.

Сара излезе от банята. Имаше слабо, почерняло тяло, което ме омагьосваше. Легна при мен и пак се целунахме. Беше спокойна, любовна целувка, с разтворени устни.

— Честита Нова година — каза тя.

После заспахме прегърнати.

От известно време си пишех с Таня и вечерта на 5 януари тя ми се обади по телефона. Имаше писклив, превъзбуден, секси глас като на Бети Буп.

— Пристигам утре вечерта. Ще ме посрещнеш ли на летището?

— Как ще те позная?

— Ще нося бяла роза.

— Страхотно.

— Слушай, сигурен ли си, че искаш да дойда?

— Да.

— Добре, тогава ще дойда.

Затворих телефона. Помислих си за Сара. Но със Сара не бяхме женени. Свободните мъже имат право на такива неща. Освен това бях писател. И стар мръсник. И бездруго човешките отношения не се развиват както трябва. Само в първите две седмици има нещо вълнуващо, после и двамата участници губят интерес към играта. Маските падат и започват да се показват истинските хора: откачалки, имбецили, маниаци, отмъстители, садисти, убийци. Съвременното общество беше създало хора от нов тип, които се хранеха едни с други. Все едно се биехме до смърт пред публика — в яма, пълна с лайна. Реших, че най-доброто, на което може да се надява човек в една връзка, са две години и половина. Крал Монгут от Сиам е имал девет хиляди жени и любовници; цар Соломон от Стария завет е имал седемстотин жени; Август Силния от Саксония е имал триста шейсет и пет съпруги, по една за всеки ден от годината. Колкото повече, толкова по-малък риск от провал.

Набрах номера на Сара. Тя вдигна.

— Здрасти — казах аз.

— Колко хубаво, че се обади — отвърна тя. — Точно си мислех за теб.

— Как върви добрият стар ресторант за здравословна храна?

— Не беше лош ден.

— Трябва да вдигнеш цените. Така направо подаряваш яденето.

— Ако излизам почти на нулата, не плащам данъци.

— Слушай, тази вечер ми се обадиха.

— Кой?

— Таня.

— Таня?

— Да, от известно време си пишем. Тя харесва стихотворенията ми.

— Видях писмото. Което тя ти е написала. Беше го оставил на масата. Това е жената от снимката, на която й се вижда путката, нали?

— Да.

— И тя ще ти идва на гости?

— Да.

— Ханк, това е отвратително. Това е повече от отвратително. Не знам какво да кажа.

— Ами тя идва. Обещах й да я посрещна на летището.

— Какво се опитваш да направиш? Какво означава всичко това?

— Може би не съм добър човек. Нали знаеш, че има всякакви хора.

— Това не е отговор. Какво ще стане с нас двамата? Не искам да звуча като героиня от някакъв сериал, но аз си позволих да изпитвам чувства към теб…

— Тя идва. Това ли е краят за нас двамата?

— Не знам, Ханк. Мисля, че да. Не мога да понеса такова нещо.

— Ти беше много мила с мен. Просто понякога не съм сигурен, че знам какво правя.

— Колко време ще остане?

— Два-три дни, предполагам.

— Не разбираш ли как се чувствам в момента?