Чарлз Буковски - Жени

— Мисля, че да.

— Добре. Когато си тръгне, ми се обади и ще видим.

— Хубаво.

Отидох в банята и се огледах. Изглеждах ужасно. Клъцнах няколко бели косъма от брадата си и част от косата около ушите. Здравей, Смърт. Но все пак бях изкарал почти шест десетилетия. Бях оставил на смъртта толкова подходящи възможности да ме довърши, че отдавна трябваше да съм мъртъв. Искам да ме погребат близо до хиподрума… където ще чувам галопиращите коне.

На следващата вечер отидох на летището и зачаках. Бях подранил, така че отидох в бара. Поръчах си питие и чух как някой хлипа. Огледах се. Видях една маса в дъното, на която плачеше някаква жена. Беше млада негърка — с много светла кожа — облечена с тясна синя рокля, и очевидно беше в състояние на алкохолно опиянение. Беше си качила краката на един стол, роклята й се беше вдигнала и се виждаха дълги, гладки, сексапилни крака. Сигурно всички мъже в бара вече се бяха надървили. Не можех да откъсна очи от нея. Беше гореща като жарава. Представих си я на моя диван, с дългите й крака. Взех си второ питие и отидох при нея. Застанах така, че да не се вижда как съм се възбудил.

— Добре ли си? — попитах. — Мога ли да ти помогна с нещо?

— Да, вземи ми един облак.

Отидох до бара, върнах се с облака и седнах при нея. Тя беше свалила краката си от стола. Седнах до нея в сепарето. Тя запали цигара и притисна хълбок в мен. Аз също си запалих цигара.

— Казвам се Ханк — представих се.

— Аз съм Елзи — каза тя.

Притиснах крак в нейния и бавно го раздвижих нагоре-надолу.

— Занимавам се с водопроводни тръби — продължих.

Елзи не отговори.

— Онзи кучи син ме заряза — каза тя най-сетне. — Господи, как го мразя! Направо не знаеш колко го мразя!

— Случва се на всички, поне по шест-осем пъти.

— Вероятно си прав, но от това изобщо не ми става по-леко. Просто ми се иска да го убия.

— Успокой се.

Протегнах ръка и я стиснах за коляното. Толкова се бях надървил, че ме болеше. Бях готов да свърша в гащите.

— Петдесет долара — каза Елзи.

— За какво?

— За каквото искаш.

— На летището ли работиш?

— Да, продавам курабийки.

— Съжалявам. Помислих си, че наистина имаш някакъв проблем. След пет трябва да посрещна майка ми.

Станах и се отдалечих. Проститутка! Погледнах през рамо и видях, че Елзи пак си е качила краката на стола, така че се виждаше още повече отпреди. Едва не се върнах. Дявол да те вземе, Таня.

Самолетът на Таня подходи към пистата и кацна, без да се разбие. Застанах да я чакам малко по-назад от останалите посрещачи. Какво ли щеше да представлява тя? Не ми се мислеше какво представлявам аз. Първите пътници влязоха в сградата на летището и аз започнах да се оглеждам.

Я, виж тази! Дано тя да е Таня!

Или тази. Господи! Какви хълбоци! Облечена в жълто и усмихната…

Или тази… представям си я как мие чиниите в моята кухня.

Или тази… как ми крещи, а едната й гърда се е показала от роклята.

На този самолет явно бяха пътували адски яки жени. Тогава усетих, че някой ме потупва по рамото. Обърнах се и видях едно малко момиче. Изглеждаше някъде на осемнайсет, с дълго тънко вратле, малко прегърбени рамене, дълъг нос, но все пак с гърди, да, както и крака, и задник, да.

— Аз съм — каза тя.

Целунах я по бузата:

— Имаш ли багаж?

— Да.

— Хайде да отидем в бара. Мразя да чакам багаж на летището.

— Добре.

— Толкова си мъничка…

— Четирийсет килограма.

— Господи.

Щях да я разпоря на две. Все едно изнасилвам дете.

Отидохме в бара и седнахме в едно сепаре. Сервитьорката поиска на Таня лична карта. Тя си я беше приготвила.

— Изглеждаш на осемнайсет — каза й сервитьорката.

— Знам — отговори Таня с пискливия си глас на Бети Буп. — Искам уиски с лимон и лед.

— Един коняк — поръчах и аз.

Светлокожата негърка продължаваше да седи през две сепарета, вдигнала роклята си до гъза. Бикините й бяха розови. Не откъсваше очи от мен. Сервитьорката ни донесе напитките. Отпихме от тях. Негърката стана от мястото си и се заклати към нашето сепаре. Подпря се с две ръце на масата ни и се наведе към нас. Вонеше на алкохол. Погледна право към мен.

— Това ли е майка ти, копеле мръсно?

— Майка ми не можа да дойде.

Елзи се обърна към Таня:

— Колко вземаш, скъпа?

— Чупката — каза й Таня.

— Правиш ли готини свирки?

— Продължавай така. Както си черна, ще те посиня от бой.

— С какво? С дамската си чантичка?

Елзи се отдалечи, като си въртеше гъза. Настани се в сепарето си и пак протегна великолепните си крака. Защо не можех да имам и двете? Крал Монгут е имал девет хиляди жени. Опитах се да го сметна: триста шейсет и пет дни в годината, разпределени между девет хиляди жени. Никакви скандали. Никаква менструация. Никакво психическо натоварване. Само един непрекъснат пир. Крал Монгут или беше напуснал този живот много трудно, или много лесно. Просто не беше възможно да съществува средно положение.