Чарлз Буковски - Жени

— Кога?

— Току-що я качих на самолета.

— Хареса ли ти?

— Имаше някои добри качества.

— Обичаш ли я?

— Не. Виж, искам да те видя.

— Не знам. Беше ми ужасно трудно. Откъде да знам, че няма пак да постъпиш така?

— Никой не може да бъде сигурен как ще постъпи. Ти също.

— Аз знам какво чувствам.

— Виж, аз дори не те питам какво си правила междувременно, Сара.

— Благодаря ти, много си мил.

— Искам да те видя. Тази вечер. Ела тук.

— Не знам, Ханк…

— Ела. Само ще си поговорим.

— Адски съм разстроена. Ужасно ме нарани.

— Виж, нека ти го кажа така: в моя живот ти си на първо място и дори няма второ място.

— Добре, ще дойда към седем. Чакай, че влязоха двама клиенти…

— Добре. Ще те чакам в седем.

Затворих телефона. Сара беше добра жена. Беше абсурдно дори да си помисля, че трябва да я загубя заради Таня. И все пак Таня също ми беше дала нещо от себе си. Сара заслужаваше да се отнасям по-добре с нея. Хората си дължат известна вярност, дори когато не са женени. В някакъв смисъл трябва да си имаме дори повече доверие, защото доверието ни не е утвърдено от закона.

И така, имахме нужда от вино — хубаво бяло вино.

Излязох, качих се във фолксвагена и отидох до един магазин за алкохол до супермаркета. Обичам често да сменям магазините за алкохол, от които пазарувам, защото ако ходиш в един и същ магазин всеки ден и всяка нощ и купуваш огромни количества алкохол, продавачите започват да си задават въпроси. Усещам как се чудят защо още не съм умрял и от това ми става неудобно. Разбира се, продавачите сигурно изобщо не си мислят такива неща, но когато човек има триста махмурлука в годината, започва да става параноик.

Взех от новия магазин четири бутилки хубаво бяло вино и излязох с тях. Навън ме чакаха четири малки мексиканчета.

— Ей, мистър! Дай ни пари! Дай ни пари, човече!

— За какво?

— Трябват ни, човече, трябват ни, нали се сещаш?

— За кока?

— За пепси, човече!

Дадох им петдесет цента.

Момчетата побягнаха с парите. Отворих вратата на фолксвагена и сложих виното вътре. През това време един микробус рязко спря на паркинга и вратата му се отвори с трясък. Някой грубо избута навън една жена. Беше млада мексиканка, някъде на двайсет и две, без бюст, облечена със сиви спортни панталони. Черната й коса беше мръсна и разрошена. Мъжът от микробуса изкрещя:

— ПРОКЛЕТА КУЧКА! ГАДНА ШИБАНА КУРВА! ТРЯБВАШЕ ДА ТИ НАРИТАМ ТЪПИЯ ЗАДНИК!

— ТЪП ГЪЗ! — изкрещя тя в отговор. — ВОНИШ НА ЛАЙНА!

Мъжът изскочи от микробуса и се втурна към нея. Тя избяга към магазина за алкохол. Мъжът ме забеляза, отказа се от преследването, качи се в микробуса, с рев прекоси паркинга и зави по булевард „Холивуд“.

Отидох при жената.

— Добре ли си?

— Да.

— Мога ли да ти помогна с нещо?

— Да, закарай ме до „Ван Нес“. На ъгъла на „Ван Нес“ и „Франклин“.

— Добре.

Тя се качи във фолксвагена и двамата потеглихме през Холивуд. Завих надясно, после наляво и излязохме на „Франклин“.

— Купил си доста вино, а? — отбеляза тя.

— Аха.

— Май имам нужда от една чашка.

— Почти всички имат нужда от една чашка, но повечето не го осъзнават.

— Аз го осъзнавам.

— Можем да отидем у нас.

— Добре.

Направих обратен завой.

— Имам пари — казах й аз.

— Двайсет долара — отвърна тя.

— Правиш ли свирки?

— Най-добрите.

Когато пристигнахме вкъщи, аз й налях чаша вино. Виното беше топло. Тя нямаше нищо против. Аз също изпих една чаша топло вино. После си свалих панталоните и се изтегнах на леглото. Тя дойде след мен в спалнята. Извадих отпуснатата си пишка от боксерките. Тя веднага се хвана за работа. Действаше ужасно, без никакво въображение.

„Ебати глупостите“ — помислих си аз.

Вдигнах глава от възглавницата:

— Ей, бейби, какво правиш? Действай, по дяволите!

Не можех да се надървя. Тя го смучеше и ме гледаше в очите. Това беше най-тъпата свирка, която ми бяха правили. Тя поработи около две минути, после се дръпна. Извади си носната кърпичка и се изплю в нея, все едно устата й беше пълна със сперма.

— Ей — казах аз. — Какво се опитваш да ми пробуташ, по дяволите? Не съм свършил.

— Свърши, свърши.

— Аз ли не знам дали съм свършил?!

— Свърши ми в устата.

— Я стига! Продължавай!

Тя започна отново, но беше все толкова зле. Оставих я да действа, като се надявах на най-доброто. И това ми било курва. Смучеше ли, смучеше. Все едно само се преструваше, че го прави, както впрочем и аз. Курът ми омекна. Тя продължи да го смуче.