Чарлз Буковски - Жени

После тръгнахме да обикаляме с колата, за да търсим коледна елха. Аз не държах чак толкова на елхата (когато бях малък, по Коледа винаги бях най-нещастен), така че, когато не намерихме никъде, не се натъжих особено. Но докато карахме обратно, на Сара й стана кофти. После обаче се прибрахме, тя изпи няколко чаши бяло вино и й мина, та тръгна да обикаля къщата и да украсява всичко с коледни играчки, лампички и станиолови лентички — част от тях дори сложи по косата ми.

Бях чел някъде, че на Бъдни вечер и Коледа се самоубиват повече хора, отколкото по всяко друго време. Освен това празникът очевидно нямаше почти нищо общо с раждането на Христос.

По радиото пускаха само гадна музика, а по телевизията беше още по-зле, така че ги спряхме и Сара се обади по телефона на майка си в Мейн. Аз също говорих с нея и останах с впечатлението, че мама не е толкова зле.

— Отначало мислех да те запозная с нея и да станете гаджета, но тя е по-стара от теб — каза ми Сара.

— Забрави.

— Едно време и тя имаше хубави крака.

— Забрави.

— Да не би да имаш предразсъдъци срещу старите хора?

— Да, срещу всички стари хора освен мен.

— Държиш се като кинозвезда. Винаги ли си спал с жени, които са с двайсет-трийсет години по-млади от теб?

— Освен когато аз бях на двайсет и няколко, да.

— Хубаво. А някога бил ли си с жена, която е по-възрастна от теб? Имам предвид, да си живял с нея?

— Да, когато бях на двайсет и пет, живеех с една жена на трийсет и пет.

— Как беше?

— Ужасно. Влюбих се.

— Кое беше ужасното?

— Тя ме накара да ходя на училище.

— И това е ужасно?

— Не беше такова училище, за каквото си мислиш. Тя беше учителката в него, а аз бях единственият ученик.

— Какво стана с нея?

— Погребах я.

— С почести? Ти ли я уби?

— Не, пиенето.

— Весела Коледа.

— Много ясно. Кажи ми ти за твоите.

— Ще пропусна.

— Прекалено са много, така ли?

— Прекалено много и прекалено малко.

След трийсет-четирийсет минути на вратата се почука. Сара стана да отвори. В къщата ми влезе някакъв секссимвол. На Бъдни вечер. Нямах никаква представа коя е тази жена. Носеше тясна черна рокля и огромните й гърди сякаш се канеха да изскочат от нея. Беше великолепна. Никога не бях виждал такива гърди, демонстрирани по такъв начин, освен по филмите.

— Здрасти, Ханк!

Значи тя ме познаваше.

— Аз съм Еди. Една вечер се запознахме при Боби.

— Така ли?

— Да не би да си бил толкова пиян, че да не помниш?

— Здрасти, Еди. Това е Сара.

— Всъщност търсех Боби. Помислих си, че може да е при теб.

— Седни да пиеш нещо.

Еди седна на един стол вдясно от мен, много близо. Беше около двайсет и пет годишна. Запали си цигара и отпи от питието си. Всеки път, когато се навеждаше да остави чашата на масичката, бях сигурен, че този път гърдите й вече ще се изсипят от деколтето. И се страхувах какво мога да направя аз, ако стане така. Просто си нямах вяра. Никога не съм си падал чак толкова по цици, предпочитам краката. Но Еди просто знаеше как се прави този номер с циците. Така че си седях, страхувах се, поглеждах крадешком към циците вдясно от мен и не знаех дали предпочитам да се покажат или да си стоят вътре.

— Нали се запозна с Мани? — попита ме тя. — У Боби?

— Аха.

— Наложи се да го изритам. Беше прекалено ревнив. Дори беше наел частен детектив, за да ме следи! Представяш ли си? Тъпо копеле!

— Аха.

— Мразя мъже, които просят! Мразя дребнави мъже!

— „В днешно време трудно се намира мъж на място“ — казах аз. — Има такава песен. Още от времето на Втората световна. Имаше и една друга, в която се пееше „Не сядай под дървото с никой друг освен с мен, ябълке моя…“

— Ханк, говориш глупости — обади се Сара.

— Пий още едно, Еди — казах и напълних чашата й.

— Мъжете са такива лайна ! — продължи тя. — Онзи ден влязох в един бар. Бях с четирима мъже, близки приятели. Седнахме и излочихме няколко кани бира, нали се сещаш, смяхме се, изкарвахме си страхотно , не пречехме на никого . После ми хрумна, че ми се играе билярд. Просто обичам да играя билярд. Смятам, че когато една дама играе билярд, това показва висока класа.

— Аз не мога да играя билярд — обадих се. — Винаги късам това зеленото. И дори не съм дама.

— Както и да е, отидох до масата и видях, че там един мъж си играе билярд съвсем сам. Приближих се до него и му казах: „Виж, ти отдавна си играеш на масата. На мен и на моите приятели също ни се играе. Ще ни пуснеш ли за малко?“ Той се обърна и ме изгледа. Дума не обели. После се ухили много неприятно и каза: „Добре“.