Чарлз Буковски - Жени

— Да не си еврейка? — попитах.

— Не.

— Приличаш на еврейка.

— Не съм.

— Но живееш във Феърфакс, нали?

— Да.

— Да не би родителите ти да са евреи?

— Какво започна сега за тези евреи?

— Не се притеснявай. Имам много добри приятели евреи.

Пак се хванах за циците й.

— Май те е страх — отбеляза Валенсия. — И ти е нервно.

Размахах кура си към лицето й.

— Това уплашено ли е?

— Не, ужасно е. Защо има толкова големи вени?

— На мен ми харесва.

Сграбчих я за косата, притиснах главата й в стената и засмуках зъбите й, като я гледах в очите. После започнах да си играя с путката й. Беше много бавна. Най-сетне започна да се отваря и аз си пъхнах пръста. След известно време стигнах до клитора и започнах да го обработвам. После се качих върху нея. Курът ми най-сетне беше в нея и започнахме да се чукаме. Но не изпитвах никаква нужда да я задоволя. Валенсия беше доста тясна. Бях проникнал добре в нея, но тя сякаш не реагираше. Изобщо не ми пукаше. Продължих да я помпам. Просто още едно чукане. Част от проучването. В действията ми нямаше елемент на насилие. Просто се подчинявах на природен закон. Бяхме като две животни в гората и аз бях хищникът. Беше моя. Най-сетне започваше да усеща нещо. Целунах я и този път устните й се разтвориха. Набих го по-навътре. Сините стени на спалнята ни гледаха. Валенсия започна да издава тихи звуци. Това допълнително ме насърчи.

Когато тя излезе от банята, аз вече се бях облякъл. На масата имаше две питиета. Започнахме да си ги пием.

— Как така живееш във Феърфакс? — попитах.

— Харесва ми там.

— Искаш ли да те закарам до вкъщи?

— Ако нямаш нищо против.

Валенсия живееше на две пресечки от булеварда.

— Ето там — посочи тя. — С мрежата на вратата.

— Изглежда приятно.

— Приятно е. Искаш ли да влезеш за малко?

— Имаш ли нещо за пиене?

— Пиеш ли шери?

— Естествено.

Влязохме. На пода имаше някакви хавлии. Тя ги ритна под дивана. После донесе шерито. Беше от най-евтиното.

— Къде е банята? — попитах.

Влязох вътре, пуснах водата, за да заглуша шума, и повърнах шерито. После пак пуснах водата и излязох.

— Искаш ли още едно? — попита тя.

— Естествено.

— Идваха децата — каза тя. — Затова е толкова разхвърляно.

— Имаш деца, така ли?

— Да, но Сам се грижи за тях.

Довърших си питието.

— Ами добре, благодаря за шерито. Трябва да тръгвам.

— Добре, знаеш ми телефона.

— Добре.

Валенсия ме изпрати до вратата с мрежата. Целунахме се. После си отидох при фолксвагена. Качих се и потеглих. Завих зад ъгъла, паркирах накриво, отворих вратата и повърнах и второто шери.

На всеки три-четири дни се виждах със Сара, у тях или у нас. Спяхме заедно, но не правехме секс. Стигахме близо, но никога докрай. Законите на Дрейър Баба бяха непоклатими.

Решихме да прекараме празниците заедно у нас — Коледа и Нова година.

Сара пристигна на обяд на 24-ти декември със своя фолксваген. Видях как паркира и излязох да я посрещна. На покрива на вана беше натоварила дървен материал. Това щеше да бъде подаръкът ми за Коледа: искаше да ми скове легло. Старото ми легло беше истинска подигравка — метална рамка с пружина, която стърчеше през матрака. Освен това Сара беше купила екологично чиста пуйка и всичко останало. Аз трябваше да платя за нея и за бялото вино. Имаше и допълнителни подаръчета и за двама ни.

Внесохме дървения материал, пуйката и останалите дреболии. Аз изкарах навън пружината, матрака и таблата на леглото и оставих табела с надпис „Вземете безплатно“. Първо изчезна таблата, после пружината, а накрая някой вдигна и матрака. Кварталът беше беден.

Бях виждал леглото на Сара у тях и дори бях спал на него. Никога не съм харесвал обикновените матраци — поне тези, които съм успявал да си купя. Прекарал съм повече от половината си живот в легла, които са подходящи по-скоро за земен червей, отколкото за човек.

Сара сама си беше сковала легло и сега щеше да ми направи същото: солидна дървена платформа, поддържана от седем дебели дървени крака (седмият беше разположен в центъра на леглото), на която отгоре беше залепен дебел лист пенопласт. Сара имаше добри идеи. Аз държах дъските, а Сара забиваше гвоздеите. Добре въртеше чука. Тежеше само четирийсет и осем килограма, но здраво забиваше гвоздеите. Щеше да стане хубаво легло.

Стана доста бързо.

След това го пробвахме — но не в сексуалния смисъл, — а Дрейър Баба се усмихваше над нас.