Чарлз Буковски - Жени

Започнах да пия. Съдбата се беше обърнала срещу мен. Телефонът звънна. Беше Боби.

— Качи ли Айрис на самолета?

— Да, Боби, и искам да ти благодаря, че този път за разнообразие не се опита да я сваляш.

— Виж, Ханк, ти само си измисляш. Ти си стар, а постоянно водиш млади мацки, така че се изнервяш, когато се появи и някой млад котарак. Просто се стягаш, това е.

— Липсва ми самоувереност, нали така беше?

— Ами…

— Добре де, Боби.

— Както и да е. Валери пита дали не искаш да слезеш да изпием по нещо.

— Защо не?

Боби имаше някаква адски убийствена трева. Започнахме да си я подаваме. Освен това си беше купил много нови албуми за уредбата си. Беше си купил и албум на любимия ми изпълнител, Ранди Нюман, така че го пусна — не много силно, както го помолих.

Така че започнахме да слушаме Ранди и да пушим трева, а после Валери ни направи ревю. Беше си купила десетина секси дрешки от Frederick’s . Отвътре на вратата на банята бяха наредени и трийсет чифта обувки.

Валери се появи от банята на двайсетсантиметрови токчета. Едва ходеше. Започна да подскача из стаята, като се олюляваше на кокилите си. Задникът й стърчеше, а миниатюрните й зърна бяха остри и твърди и мушкаха полупрозрачната й блузка отвътре. На глезена си имаше тънка златна верижка. Тя се завъртя с лице към нас и направи няколко леки еротични движения.

— Боже Господи — каза Боби.

— Боже Господи, Исусе Христе и всички ангели! — казах аз.

Когато Валери мина покрай нас, се протегнах и я хванах за гъза. Пак бях жив. Беше страхотно. Валери се скри в кенефа, за да се преоблече.

Всеки път, когато излизаше оттам, изглеждаше все по-добре, все по-лудо и по-диво. Целият процес явно отиваше към някакъв неизвестен връх.

Пиехме и пушехме, а Валери вадеше нови и нови дрешки. Страхотно шоу.

После тя седна в скута ми и Боби направи няколко снимки.

Вечерта продължаваше. По едно време се огледах и установих, че Валери и Боби ги няма. Отидох в спалнята и видях Валери на леглото — беше гола, е изключение на обувките си с високи токчета. Тялото й беше слабо и стегнато.

Боби си стоеше облечен, но смучеше гърдите на Валери — първо едната, после другата. Зърната й бяха щръкнали.

Боби вдигна поглед към мен:

— Ей, старче! Чувал съм как се фукаш колко те бива да лижеш. Как ти се струва това?

Боби се наведе и разтвори краката на Валери, после се спусна там и започна да лиже клитора. Биваше го, но му липсваше вдъхновение.

— Чакай малко, Боби, не го правиш както трябва. Чакай да ти покажа.

И аз се спуснах долу. Започнах отдалеч и постепенно стигнах до клитора. Валери реагира. Даже прекалено бурно. Стисна бедра от двете страни на главата ми с такава сила, че не можех да дишам. Ушите ми бяха притиснати към черепа. Едва се измъкнах.

— Видя ли как, Боби?

Боби не отговори. Обърна се и отиде в банята. Аз бях свалил обувките и панталоните си. Когато пия, обичам да си показвам краката. Валери се протегна и ме дръпна на леглото. После се наведе над кура ми и го пое в устата си. В сравнение с много други жени не беше чак толкова добра. Започна да ми духа, но не правеше почти нищо друго. Продължи дълго и аз усетих, че няма да свърша така. Затова й дръпнах главата, положих я на възглавницата и я целунах. После се качих върху нея. Бях направил осем-десет тласъка, когато чух Боби зад гърба си.

— Искам да си тръгваш, човече.

— Какво става бе, Боби?

— Искам да се прибираш у вас.

Измъкнах се от нея, станах, отидох в дневната и се облякох.

— Ей, пич — казах на Боби. — Какво ти стана?

— Просто искам да си ходиш.

— Добре де, добре…

Върнах се вкъщи. Струваше ми се, че съм качил Айрис Дуарте на онзи самолет много, много отдавна. Сигурно вече се беше прибрала във Ванкувър. Мамка му. Лека нощ, Айрис Дуарте.

Получих писмо по пощата. Беше пуснато от Холивуд.

Скъпи Чинаски,

Току-що прочетох почти всичките ти книги. Аз съм машинописка и работя на авеню „Чероки“. Закачих снимката ти на стената зад бюрото си — един плакат от твое четене. Хората ме питат: „Кой е този?“ А аз казвам: „Гаджето ми.“ И те казват: „Боже Господи!“

Дадох на моя шеф да прочете твоя сборник с разкази. „Трикракото животно“, и той каза, че не му харесва. Каза, че не можеш да пишеш. Каза, че било евтино и мръсно. Доста се ядоса.

Както и да е, аз харесвам твоите работи и искам да се запознаем. Казват, че ме бива. Искаш ли да провериш?

Беше ми написала два телефонни номера — в работата и вкъщи. Когато прочетох писмото, беше към 2:30 следобед. Позвъних на служебния.