Чарлз Буковски - Жени

— Да? — отговори женски глас.

— Може ли Валенсия?

— Аз съм.

— Аз съм Чинаски. Получих писмото.

— Знаех си, че ще се обадиш.

— Имаш секси глас — казах.

— И ти — отвърна тя.

— Кога мога да те видя? — попитах.

— Ами за довечера нямам планове.

— Хубаво. Искаш ли да се видим довечера?

— Добре — рече тя. — Ще се видим след работа. Да се чакаме в един бар на авеню „Кахуенга“, казва се The Foxhole . Нали го знаеш?

— Да.

— Нека се срещнем там към шест…

Отидох с колата и паркирах пред The Foxhole . Запалих си цигара и поседях в колата. После излязох и отидох в бара. Коя беше Валенсия? Застанах на прага, а никой не се обърна към мен. Тогава отидох до бара и си поръчах водка с тоник. Едва тогава чух името си:

— Хенри?

Обърнах се и видях блондинка, която седеше сама в едно сепаре. Взех си питието и отидох да се настаня при нея. Беше на около трийсет и осем години и хич не я биваше. Беше отпусната и доста дебела. Гърдите й бяха много големи и уморено висяха. Имаше късо подстригана руса коса. Носеше много грим и изглеждаше изтощена. Беше с панталони, блуза и ботуши. Бледосини очи. И на двете ръце имаше по много гривни. Лицето й не разкриваше нищо, макар че може би някога е било красиво.

— Беше адски тъп ден — каза ми тя. — Окапаха ми пръстите от печатане.

— Ако искаш, да го отложим за друга вечер, когато се чувстваш по-добре — предложих аз.

— Не, мамка му, нищо ми няма. Ще пийна още едно и ще живна — рече Валенсия и махна на сервитьорката. — Още една чаша вино!

Пиеше бяло вино.

— Как върви писането? — попита после. — Имаш ли нови книги?

— Не, но работя по един роман.

— Как ще се казва?

— Още няма заглавие.

— Ще бъде ли хубав?

— Не знам.

Известно време и двамата мълчахме. Аз си допих водката с тоник и си поръчах още една. Валенсия просто не беше мой тип — във всякакъв смисъл. Просто не ми беше приятна. Има и такива хора — намразваш ги в момента, в който ги видиш.

— В службата има една японка. Прави всичко възможно, за да ме уволнят. Аз съм гъста с шефа, но тази кучка адски ми трови живота. Някой ден ще я изритам право по гъза.

— Откъде си?

— От Чикаго.

— Не обичам Чикаго — казах аз.

— Аз обичам Чикаго — заяви тя.

Довърших си питието и тя довърши нейното. После побутна сметката към мен:

— Ще платиш ли? Ядох и салата от скариди.

Извадих си ключа, за да отворя колата.

— Това ли ти е колата?

— Да.

— И смяташ, че ще се возя в такава стара кола?

— Виж, ако не ти се качва, недей.

Валенсия се качи. Когато подкарах, извади огледало и започна да си оправя грима. До вкъщи не беше далеч. Паркирах.

Когато влязохме, тя каза:

— Тук е мръсно. Трябва да накараш някой да го оправи малко.

Извадих водката и бутилка тоник и налях две питиета. Валенсия си свали ботушите.

— Къде ти е пишещата машина?

— На масата в кухнята.

— Нямаш ли бюро? Мислех, че писателите имат бюра.

— Някои дори си нямат и маса в кухнята.

— Бил ли си женен? — попита Валенсия.

— Веднъж.

— Какво се обърка?

— Намразихме се.

— Аз съм била женена четири пъти. Но още се виждам с бившите ми съпрузи. Сега сме приятели.

— Пий де.

— Нещо си нервен — отбеляза Валенсия.

— Нищо ми няма.

Валенсия си довърши питието и се изтегна на дивана. Сложи главата си в скута ми. Аз започнах да я галя по косата. Налях й още едно, после продължих да я галя по косата. Виждах циците й в деколтето. Наведох се и я целунах продължително. Езикът й се стрелна навън-навътре в устата ми. Мразех тази жена. Курът ми започна да се надига. Пак се целунахме и аз пъхнах ръка под блузата й.

— Знаех си, че някой ден ще се срещнем — каза тя.

Отново я целунах, този път малко грубо. Тя усети кура ми, който се притисна в главата й.

— Ей! — възкликна.

— Нищо работа — казах аз.

— Да бе — рече тя. — Какво искаш да правим?

— Не знам.

— Аз знам.

Валенсия стана и отиде в банята. Когато излезе, беше гола. Легна под завивките. Аз изпих още едно. После се съблякох и легнах при нея. Дръпнах завивките. Егати огромните цици. Половината от нея беше цици. Хванах едната с ръка, доколкото успях, и засмуках зърното. То не се втвърди. Тогава хванах другата и направих същото. Никаква реакция. Поиграх си с циците й, после си пъхнах кура между двете. Зърната й останаха меки. Побутнах кура си към устата й, но тя извърна глава. Помислих си дали да не й изгоря гъза с цигара. Колко много месо имаше тази жена! Беше си истинска дърта, отпусната курва. От курвите обикновено се надървям страшно. Курът ми и сега беше твърд, но просто не ми се занимаваше.