Чарлз Буковски - Жени

Еди се развълнува и започна да подскача, докато разказваше, така че от време на време й виждах бедрата под роклята.

— Аз се върнах и казах на моите приятели: „Готово, масата е наша.“ Онзи тип си довърши играта и вече му оставаше само една топка. И точно тогава при него отиде един от неговите приятели и вика: „Ей, Ърни, чух, че освобождаваш масата.“ И знаеш ли какво му отговори този ? Вика му така: „Да, ще пусна онази кучка!“ Аз го чух и направо ми ПРИЧЕРНЯ! Онзи тип се беше навел, за да вкара последната топка. Хванах една щека и както се беше навел, го праснах по главата с всичка сила. Той падна на масата, все едно умря на място. В онзи бар всички го познаваха, така че веднага дотичаха неговите приятели, но тогава дотичаха и моите приятели. Какъв бой стана, брат! Чупеха се бутилки, трошаха се огледала… Не знам как успяхме да избягаме, но накрая се спасихме. Имаш ли трева?

— Да, но не умея да свивам.

— Аз ще свия.

Еди сви един тънък, стегнат джойнт, като истински професионалист. Дръпна дълбоко от дима и ми подаде джойнта.

— И на следващата вечер пак отивам там, но този път сама. Собственикът, който работи и като барман, ме позна. Казва се Клод. И аз му викам: „Клод, извинявай за снощи, но онзи тип на масата беше истински кучи син. Нарече ме кучка.“

Напълних чашите на всички. Само след минута гърдите й щяха да изскочат съвсем.

— Собственикът ми вика: „Няма проблеми, забрави.“ Стори ми се свестен. „Какво пиеш?“ — вика. Аз седнах на бара, изпих безплатно две-три питиета и той ми вика: „Знаеш ли, имам нужда от сервитьорка.“

Еди си дръпна от джойнта, преди да продължи:

— После ми разказа за старата сервитьорка. „Привличаше мъже в бара, но само създаваше проблеми. Настройваше ги един срещу друг. Постоянно въртеше някакви игрички. Накрая разбрах, че освен това си е продавала путката. В МОЯ бар!“

— Честно? — обади се Сара.

— Така твърдеше — отвърна Еди. — Както и да е, той ми предложи да започна работа като сервитьорка при него. И ми каза така: „Няма да си продаваш путката на работното място!“ А аз му рекох да се държи прилично, защото не съм от тези момичета, нали. Помислих си, че така ще мога да спестя малко пари, да се запиша в Калифорнийския университет и да завърша химия и френски, което ми е мечта. После обаче той ми каза: „Ела отзад, искам да ти покажа къде е складът и да пробваш една униформа. Тя е чисто нова и според мен е твоят размер.“ Така че двамата отидохме в една тъмна малка стаичка и той се опита да ме обара. Аз го бутнах, нали. А той вика: „Само една целувчица!“ Аз му казах да ходи да се шиба. Беше плешив, дебел, много нисък, с изкуствено чене и черни брадавици с косми по бузите. Той пак ме награби, с едната ръка за гъза, а с другата за цицата, и се опита да ме целуне. Аз пак го бутнах. А той ми вика: „Аз съм женен! И обичам жена си, не се притеснявай!“ После пак ме награби и този път му ударих едно коляно, нали се сещате къде. Той обаче явно нямаше нищо там, защото дори не усети. И ми вика: „Ще ти дам пари ! Ще бъда мил !“ А аз му казах да ходи да яде лайна и да пукне. И така загубих поредната си работа.

— Много тъжна история — отбелязах аз.

— Вижте, аз ще си тръгвам — рече Еди. — Весела Коледа. Благодаря за питието.

Стана и аз я изпратих до вратата. Тя излезе и прекоси двора на сградата. Аз се върнах и си седнах.

— Кучи син — каза ми Сара.

— Какво има сега?

— Ако ме нямаше, щеше да я изчукаш.

— Аз почти не познавам тази дама — отвърнах.

— С такива цици! Ти направо се изплаши! Страх те беше дори да я погледнеш !

— Чудя се защо обикаля сама на Бъдни вечер?

— Защо не я попита?

— Нали каза, че търсела Боби…

— Ако ме нямаше, щеше да я изчукаш!

— Не знам. Кажи ми, откъде да знам?

Сара скочи и изпищя. После се разплака и избяга в другата стая. Аз си налях питие. Цветните лампички по стените продължиха да мигат.

Сара приготвяше пълнежа за пуйката, а аз седях в кухнята и си говорех с нея. И двамата пиехме бяло вино.

После телефонът звънна. Отидох да вдигна. Беше Дебра.

— Само исках да ти пожелая весела Коледа, мокро макаронче.

— Благодаря ти, Дебра. Весел Дядо Коледа и на теб.

Поговорихме си малко, после аз се върнах в кухнята.

— Кой беше?

— Дебра.

— Как е тя?

— Предполагам, че е добре.

— Какво искаше?

— Да ме поздрави за Коледа.

— Екологично чистата пуйка ще ти хареса. Пълнежът също е хубав. Хората ядат отрова — чиста отрова. Америка е една от страните в света, където има най-много рак на дебелото черво.