Дъглас Адамс - Сбогом и благодаря за рибата

— Готови ли сме? — каза той на Фенчърч и двамата вдигнаха Марвин.

Заобиколиха подножието на планините Квентулус Квазгар и пред тях се откри Посланието, написано с огнени букви на билото. На една висока скала срещу него имаше наблюдателен пункт с перила, от който се виждаше добре. Имаше и малък телескоп с монети, за да можеш да видиш буквите с подробности, но никой не го използваше, защото те светеха с божествен небесен огън и биха сериозно увредили ретината и очния ви нерв, ако ги погледнете през телескоп.

Те гледаха удивени Божието Последно Послание и бавно, неподвластно на думите, ги обземаше велико чувство за спокойствие, за окончателно и пълно разбиране.

— Да — каза Фенчърч с въздишка — това беше то.

Гледаха Посланието цели десет минути преди да осъзнаят, че Марвин, увиснал между раменете им, изпитва трудности. Роботът не можеше повече да вдигне главата си, не беше прочел Посланието. Вдигнаха главата му, но той се оплака, че платките на зрението му са почти отишли.

Намериха монета и му помогнаха с телескопа. Той се оплакваше и ги обиждаше, но въпреки това му помогнаха да види всяка буква поотделно. Първата беше «н», след това «и», след това «е». След това имаше празно място. После «с» и «е».

Марвин спря, за да си почине.

След малко започна пак и му помогнаха да види «и»-то, «з»-то, «в»-то, «и»-то, «н»-то, «я»-то, «в»-то, «а»-то, «м»-то, «е»-то.

Следваше «за». Последната дума беше дълга и Марвин трябваше отново да си почине, преди да се пребори с нея.

Започваше с «н», «е» и «у». След това идваха «д» и «о», следвани от «б», «с», «т», «в».

След нова пауза Марвин се напрегна за последното усилие.

Прочете «о», още едно «т» и при последното «о» се отпусна в ръцете им.

— Мисля — каза той с ръждясалото си, стържещо гърло, — че ми стана добре.

Светлините угаснаха в очите му наистина за последен път.

За щастие, наблизо имаше павилион, където от някакви типове със зелени крила можеше да се наеме скутер.

Един от най-големите благодетели на всички форми на живот беше човек, който не можеше да се съсредоточи върху текущата си работа.

Умен?

Без съмнение.

Един от най-големите генни инженери на своето или на което и да било друго поколение, включително и тези, които е проектирал сам?

Точно така.

Проблемът беше, че той твърде много се интересува от неща, от които не би трябвало да се интересува, поне, както му казваха хората, не сега .

Отчасти поради това, той беше доста раздразнителен.

Така че, когато неговият свят бил заплашен от ужасни завоеватели от далечна звезда, намиращи се все още доста далеч, но приближаващи с голяма скорост, той — Бларт Версенвалд III (името му беше Бларт Версенвалд III, което не е в точния смисъл на думата съществено, но е доста интересно, защото няма значение, това беше името му и можем да кажем защо е интересно и по-късно) бил изпратен от господарите на расата си на усамотено място под охрана, за да създаде нова порода фанатични супервойници, които да се противопоставят, да унищожат нашествениците и при това бързо. Казали му:

— Съсредоточи се!

Така че той, седнал до един прозорец и загледан в лятната ливада навън, проектирал и проектирал и проектирал, но неизменно нещата го разсейвали и когато накрая нашествениците буквално кръжали в орбита около тях, той се появил с една чудна нова порода мухи, които можели да излитат през отворената половина на полуотворен прозорец, както и прекъсвач за изключване на деца. Тържествата по повод на тези забележителни открития изглеждали обречени, защото с приземяването на вражеските кораби, катастрофата изглеждала неизбежна. Но, изумително, страшните нашественици, които както повечето раси били тръгнали да опустошават, защото не можели да се справят с проблемите вкъщи, били запленени от изключителните постижения на Версенвалд, присъединили се към тържествата и веднага били принудени да подпишат цяла серия търговски споразумения и да поставят началото на програма за културен обмен. И в крещящо противоречие с нормалната практика при подобни обстоятелства всички засегнати заживели в щастие за вечни времена.

Този епизод има своя смисъл, но той временно убягна от паметта на хроникьора.

© 1984 Дъглас Адамс

© 1993 Владимир Германов, превод от английски

Douglas Adams

So Long and Thanks to All the Fish, 1984

Сканиране и разпознаване: NomaD

Редакция: sir_Ivanhoe

Издание: