Дъглас Адамс - Сбогом и благодаря за рибата

— Искаш да кажеш, че те гласуват за гущери?

— О, да — каза Форд и вдигна рамене, — разбира се.

— Но — каза Артър и отново реши да зададе големия въпрос, — защо?

— Защото — каза Форд, — ако не гласуват за гущер, може да дойде не този гущер, който трябва. Имаш ли малко джин?

— Какво?

— Казах — каза Форд с нарастващо нетърпение в гласа — имаш ли малко джин?

— Ще погледна. Кажи ми за гущерите.

Форд отново вдигна рамене.

— Някои хора казват, че гущерите са най-доброто нещо, което им се е случвало — каза той. — Разбира се, тук напълно грешат, напълно и безкрайно, но някой трябва да им го каже.

— Но това е ужасно! — каза Артър.

— Слушай, драги — каза Форд, — ако ми даваха по един Алтарски долар всеки път, когато чуя как част от Вселената се вглежда в друга част от Вселената и казва «Това е ужасно!», нямаше да седя тук като лимон, който си търси джин. Но никой не ми дава и аз седя. А и какво си зяпнал толкова благо и със светнали очи? Да не си влюбен?

Артър каза, че е, и го каза с благ тон.

— В някоя, която знае къде е бутилката с джин? Ще се срещна ли с нея?

Това стана, защото в този момент влезе Фенчърч с купчината вестници, които беше отишла да купи в селото. Изгледа с изумление отломките върху масата и отломките от Бетелгюз на канапето.

— Къде е джина? — попита я Форд. — А какво стана, между другото с Трилиън? — обърна се той към Артър.

— Ъ-ъ, това е Фенчърч — каза Артър неловко. — Нищо не стана с Трилиън, ти би трябвало да си я виждал след мен.

— А, да — каза Форд. — Отиде някъде със Зейфод. Имат деца или нещо подобно. Поне — добави той аз си мисля, че са деца. Зейфод се поуспокои доста.

— Наистина? — попита Артър и се засуети около Фенчърч, за да я освободи от покупките.

— Да — каза Форд. — Най-малко една от главите му е по-нормална от ему на доза хероин.

— Артър, кой е това? — каза Фенчърч.

— Форд Префект — каза Артър. — Може и да съм ти споменавал за него.

Цели три дни и нощи сребристият робот седя яхнал останките на моста «Найтсбридж» и вцепенен от учудване се мъчеше да разгадае някои неща.

Идваха да го видят правителствени делегации, лъхтящи журналисти се изсипваха с цели камиони и си задаваха един на друг въпроса какво мислят за него, ескадрили стратегически бомбардировачи окаяно се мъчеха да го нападнат, но не се появиха никакви гущери. Огледа бавно хоризонта.

Нощем той беше най-живописен — под прожекторите на телевизионните екипи, които непрекъснато хвърляха повече светлина върху събитието, докато то непрекъснато не правеше нищо.

Размишляваше и размишляваше, докато накрая стигна до заключение.

Налагаше се да пусне навън служебните роботи.

Трябваше да се сети по-рано, но това беше свързано с някои проблеми.

Един ден малките летящи роботи излетяха през люка като ужасяващ метален облак. Те зажужаха из околността, трескаво нападайки едни неща и защищавайки други.

Един от тях най-накрая намери магазин за домашни животни, в който имаше някакви гущери и веднага започна да го защищава заради демокрацията толкова активно, че малко неща в околността оцеляха.

Настъпи някакъв обрат, когато един екип от летящи скърцала откри зоологическата градина в Риджънтс Парк и по-специално терариума.

Научили се на малко предпазливост поради случилото се в магазина за домашни животни, летящите бормашини и триони доведоха при гигантския сребърен робот някои от по-големите и по-охранени игуани и той се опита да проведе с тях разговори на високо равнище.

В края на краищата, роботът оповести на света, че въпреки откровената, пълна и широкообхватна размяна на мнения, разговорите на високо равнище са се провалили, гущерите са отведени и че възнамерява да се оттегли на кратка почивка някъде, като по неизвестна причина беше избрал Борнмут.

Форд Префект, който гледаше това по телевизията, кимна, засмя се и си взе още една бира.

За заминаването веднага бяха извършени подготвителни операции.

Летящите инструменти започнаха да скърцат и режат и пържат неща със светлинни потоци, което продължи през целия ден и през цялата нощ и на сутринта, изумително, един огромен крачещ кран започна да се придвижва на запад по няколко улици едновременно и на него беше закрепен робота.

Закрачи на запад, като в странен карнавал, заобиколен от слугите си, от хеликоптери, от телевизионните екипи, като помиташе всичко пред себе си, докато накрая не стигна до Борнмут, където роботът се освободи от прегръдките на транспортната си система и остана да лежи на брега в продължение на десет дни.