Дъглас Адамс - Сбогом и благодаря за рибата

— Изхвърлих го.

— Направи още. Сега си спомних какво направих след това. Спасих цивилизацията, такава каквато е. Знаех си, че беше нещо такова.

Той се върна решително и с препъване във всекидневната, където продължи да си говори сам, да събаря мебелите и да издава бипкащи звуци.

След минута-две го последва и Артър, надянал най-благата си физиономия.

Форд изглеждаше изумен.

— Къде беше? — попита той настоятелно.

— Правех кафе — каза Артър все още с благата физиономия. Отдавна беше разбрал, че ако искаш да си в компанията на Форд Префект, трябва да имаш подръка голям брой благи физиономии и да ги използваш непрекъснато.

— Изпусна най-интересното! — беснееше Форд. — Изпусна как го издрусах! Сега ще трябва да го издрусвам отначало!

Той се хвърли безразсъдно върху един стол и го счупи.

— Миналия път — каза той и посочи неопределено към един друг счупен стол, който вече беше струпал на масата — стана по-добре!

— Разбирам — каза Артър, като огледа с благ поглед купчината върху масата, — но… ъ-ъ… за какво са кубчетата лед?

— Какво? — изпищя Форд. — Какво! И това ли пропусна? Това е устройството за аварийно замразяване на жизнените процеси. Сложих копелето в камерата за аварийно замразяване на жизнените процеси. Налагаше се да го направя, нали?

— Не пипай!!! — изкрещя Форд.

Артър искаше да вдигне телефона, който поради някаква тайнствена причина беше на масата, но спря миролюбиво.

— О’кей — каза Форд, като се поуспокои, — чуй го. Артър сложи слушалката до ухото си.

— Това е точно време — каза той.

— Пийп, пийп, пийп — каза Форд. — Точно това се чува из целия кораб на това копеле, замразено в леда, докато обикаля около никому неизвестната луна Сезефрас Магна. Лондонската служба за точно време!

— Разбирам — каза Артър отново и реши, че е дошло време да зададе големия въпрос.

— Защо? — попита благо той.

— С малко късмет — отвърна Форд, — сметката за телефон ще разори тези копелета.

Хвърли се, изпотен върху канапето.

— Както и да е — каза той, — драматично пътуване, нали?

Летящата чиния, с която Форд Префект пристигна гратис беше изумила света.

Сега вече нямаше съмнение, нямаше възможност да е грешка, нямаше халюцинации, нито пък тайнствени агенти на ЦРУ, намерени в резервоар.

Този път беше истинска, съвсем определено.

Беше се приземила с чудесно пренебрежение към всичко, което се намира отдолу и бе разрушила голяма част от една от най-скъпите недвижими собствености в света, включително голяма част от магазина «Хародс».

Нещото беше масивно, почти миля в диаметър според някои, тъмносребристо на цвят, очукано, опърлено и обезформено от белезите останали от безбройни зловещи космически битки, водени срещу зли сили в светлината на непознати за човека слънца.

Отвори се люк, рампата се спусна през отдела за хранителни продукти на «Хародс», разруши една по-малка сграда и с един последен грохот на изтезавана архитектура събори небостъргача на «Шератон».

След дълъг период, изпълнен със спиращи дъха трясъци и вой на разкъсана машинария, през люка излезе огромен сребрист робот, висок сто фута и се спусна по рампата.

Вдигна ръка нагоре.

— Идвам с мир — каза той и след дълго стържене добави — Заведете ме при вашия Гущер.

Разбира се, Форд Префект имаше обяснение за това, докато гледаха с Артър неспиращите трескави телевизионни предавания, в които не се казваше нищо, освен че нещото е причинило щети за много милиарди лири-стерлинги, че е убило известен брой хора и след това се повтаряше, защото роботът не правеше нищо, а просто си седеше там, леко се поклащаше и излъчваше кратки, неразбираеми съобщения за машинни грешки.

— Той произхожда от древна демокрация, разбираш ли…

— Искаш да кажеш, идва от света на гущерите?

— Не — каза Форд, който сега беше малко по-рационален и последователен, отколкото когато дойде, след като се остави да го накарат да изпие кафето. — Нищо подобно. Нищо толкова просто. На неговия свят, хората са хора. Лидерите са гущери. Хората мразят гущерите, а гущерите управляват хората.

— Странно — каза Артър, — стори ми се, каза, че е демокрация.

— Казах — каза Форд. — Така е.

— Добре — каза Артър, с надеждата, че няма да го сметнат за ужасно тъп, — защо хората не се отърват от гущерите?

— Наистина и през ум не им минава — каза Форд. — Те всички имат право на глас, така че си мислят, че правителството, което са избрали, малко или много отговаря на желанията им.