Дъглас Адамс - Сбогом и благодаря за рибата

— Стой! — изкрещя той още веднъж и този път размаха къса черна палка със светлини. Светлините замигаха, рампата спря издигането си и после се подчини на сигналите на Палеца (за чието заглушаване половината от електронните инженери в Галактиката непрекъснато търси нови и нови начини, а другата половина се мъчи да намери нови и нови начини за заглушаване на заглушаващите сигнали) и бавно се спусна отново.

Форд Префект грабна мегафона от седалката на таксито и започна да реве към тълпата през него.

— Направете път! — изкрещя той. — Моля направете път, това е огромен научен пробив. Ти и ти, извадете апаратурата от колата.

Напълно случайно той посочи Артър и Фенчърч, които вече се бяха измъкнали от тълпата и бяха застанали до таксито.

— Добре! Искам да отворите път, моля, за да можем качим тези много важни научни апарати — гърмеше гласът на Форд. — Не се вълнувайте, положението е под контрол, няма какво да се гледа. Просто огромен научен пробив. Само не се вълнувайте! Важно научно оборудване, освободете път!

Гладна за нови сензации, щастлива, че неочаквано е спасена от разочарованието, тълпата ентусиазирано отстъпи и започна да се разтваря.

Артър се изненада значително, когато видя какво пише на кутиите с важно научно оборудване върху задната седалка на таксито.

— Сложи си шлифера отгоре — промърмори той на Фенчърч, когато й ги подаваше. Забързан, той измъкна голямата количка от супермаркет, която също беше натъпкана върху задната седалка. Тя издрънча на земята и те заедно сложиха в нея кутиите.

— Освободете пътя, моля — изкрещя Форд отново. — Всичко се намира под солиден научен контрол!

— Той каза, че ти ще платиш — обади се шофьорът на таксито и Артър бръкна в джоба си, извади някакви банкноти и му плати. В далечината се чуваше вой на полицейски сирени.

— Отместете се оттук. — крещеше Форд — и никой няма да пострада!

Тълпата напираше и се затваряше след тях, докато те теглеха дрънчащата количка към рампата.

— Всичко е наред! — продължаваше да крещи Форд. Няма какво да гледате, всичко свърши! Нищо не се е случило в действителност!

— Освободете пътя! — прогърмя полицейски мегафон отзад. — Разбит е магазин, освободете пътя!

— Пробив! — крещеше Форд напред. — Огромен научен пробив!

— Полиция! Направете път!

— Научно оборудване! Направете път!

— Полиция! Пуснете ни да минем!

— «Уокмени»! — извика Форд, извади пет-шест касетофончета от джобовете си и ги хвърли към тълпата. Последвалият пълен хаос им позволи да добутат количката от супермаркета до рампата и да я качат на нея.

— Дръжте се здраво — промърмори Форд и натисна един бутон на електронния Палец. Голямата рампа под тях потрепери и бавно започна да се издига.

— О’кей, деца — каза той, когато бушуващата тълпа остана далеч отдолу и те тръгнаха към вътрешността на кораба. — Май потегляме.

Артър Дент се дразнеше, че непрекъснато го будят със стрелба.

Като внимаваше, за да не събуди Фенчърч, която някак си успяваше да спи неспокойно, той се измъкна през люка на сектора по поддръжката, който бяха преустроили в нещо като леговище за себе си, спусна се по стълбата и тръгна навъсен по коридорите. Те предизвикваха клаустрофобия и бяха лошо осветени. Лампите жужаха отвратително.

Не е това, помисли си той.

Спря и се дръпна назад, когато една летяща бормашина прелетя край него със зловещо скърцане, като от време навреме се блъскаше в стените като заблудена пчела.

И това не беше то.

Прекрачи през вратата в преградата и се озова в по-голям коридор. Откъм единия му край идваше кисел дим, така че той тръгна в другата посока.

Стигна до един монитор, монтиран в стената зад подсилен, но въпреки това зле изподраскан плексиглас.

— Би ли намалил това нещо, моля те? — каза той на Форд Префект, който се беше свил пред него сред купчината видео апаратура, която бе взел от една витрина на Тотнъм Роуд, след като най-напред през нея бе хвърлил малка тухла и противна купчина празни кутии от бира.

— Шшшшт! — изшътка Форд и впи отново поглед в екрана. Гледаше «Великолепната седморка».

— Само малко! — каза Артър.

— Не! — изкрещя Форд. — Тъкмо идва най-интересното! Слушай, най-накрая се оправих с всичко, захранване, напрежение, кабели и сега идва най-интересното!

С въздишка и главоболие Артър седна до него и изгледа интересното. Слушаше виковете, пъшканията и дюдюканията на Форд колкото се може по-благо.