Шарлейн Харис - Мъртви преди мрак

— Това е толкова романтично! — въздъхна Чарлси. Можеше да се погледне и по този начин.

— Трябва обаче да го видиш — обърна се Арлийн към нея, въздържайки се колкото може. — Изглежда точно като…

— О не, не и когато говориш с него — намесих се. — Въобще не е същият — това си беше истина. — И никак не му харесва да чува името си.

— О! — възкликна съвсем тихо Арлийн, сякаш Буба би могъл да я чуе посред бял ден.

— Определено се чувствам по-сигурна, когато Буба е сред дърветата — обясних, което малко или много си беше така.

— О, ама той не е с теб в къщата? — попита Чарлси, очевидно леко разочарована.

— Боже мили, не! — възкликнах, след което се извиних наум на Господ, че споменавам името му напразно, при това напоследък доста често. — Не, вечер Буба стои сред дърветата и наблюдава къщата.

— Това за котките вярно ли е? — потресена попита Арлийн.

— Само се шегуваше. Май няма кой знае какво чувство за хумор, а?

Лъжех на поразия. Бях повече от сигурна, че на Буба му допада да пие котешка кръв.

Арлийн неуверено поклати глава. Време беше да сменим темата.

— Добре ли изкарахте вечерта с Рене? — попитах.

— Той беше толкова добър снощи…

Бузите й поруменяха. Бе се омъжвала няколко пъти, а още се изчервяваше.

— Не зная, ти ми кажи.

Арлийн харесваше двусмислените шеги.

— Ах, ти! Имам предвид, че Рене беше страшно учтив с Бил и дори с онзи Буба.

— А има ли някакви причини да не е?

— Той има проблем с вампирите, Суки — тя поклати глава. — Аз също — призна, когато я погледнах с повдигнати вежди. — Но Рене е наистина предубеден. Синди излизаше известно време с вампир и това ужасно го разстрои.

— Синди добре ли е?

Страшно се интересувах от здравословното състояние на човек, който е излизал с вампир.

— Не съм я виждала — каза Арлийн. — Но Рене я посещава през седмица и нещо. Добре е. Върнала се е в правия път. Работи в кафенето на една болница.

Сам, който беше зад бара и зареждаше хладилника с бутилки с кръв, се обади:

— Може би Синди ще пожелае да се прибере обратно у дома. Линдзи Крофт напусна другата смяна, защото се мести в Литъл Рок.

Това определено привлече вниманието ни. „При Мерлот“ започваше да се нуждае сериозно от персонал. По някаква причина работата, която не изискваше квалифицирани служители, не беше чак толкова популярна през последните няколко месеца.

— Интервюирал ли си някого? — попита Арлийн.

— Ще трябва да прегледам архива — изтощено отвърна Сам.

Знаех, че двете с Арлийн сме единствените, които се бяхме задържали тук повече от две години. Всъщност не, не беше точно така, в другата смяна работеше Сюзън Мичъл. Сам губеше доста време да назначава и понякога да уволнява.

— Суки, би ли прегледала архива и да видиш кой от тези, които познаваш, се е преместил, кой си е намерил вече работа, кого препоръчваш. Това ще ми спести известно време.

— Добре — отвърнах.

Спомних си, че и Арлийн направи това преди време, когато назначиха Доун. Ние имахме повече връзки с местните от Сам, който сякаш никога не се включваше в нищо. Той беше в Бон Темпс вече от шест години и не бях срещала никого, който да знае каквото и да било за живота му, преди да купи бара.

Разположих се на бюрото на Сам с дебела папка с кандидатури. Само след няколко минути вече ги бях сортирала на три купа: преместили се; наети другаде и подходящи за работата. От последните отделих тези, с които не мога да работя, защото не ги понасям, и починалите. Сред тях бе молбата на момиче, което загина при автомобилна катастрофа миналата Коледа. Когато видях името й, ми стана тъжно за близките й. Следващият формуляр бе на Модет Пикинс. Бе дала молбата си на Сам три месеца преди смъртта си. Явно работата в „Грабит Куик“ не е била особено вдъхновяваща. Когато хвърлих поглед на попълнения формуляр, ми направи впечатление колко е грозен почеркът и колко лош правописът. Отново ми стана жално. Опитах се да си представя брат си… да прави секс с нея и да го заснеме… що за начин да уплътниш времето си. Зачудих се на ума му. Не го бях виждала, откакто отпътува с Дезире. Надявах се, че се е прибрал жив и здрав. Мацката си беше жив таралеж в гащите. Искаше ми се Джейсън да заживее с Лиз Барет, тя разполагаше с достатъчно здрав разум да го държи на повърхността.

Напоследък, когато и да се сетех за него, все се притеснявах. Само ако не познаваше толкова добре Модет и Доун! Оказа се, че тези, които са ги познавали интимно, бяха доста. И двете бяха хапани от вампир. Доун бе харесвала груб секс. Нямах представа от предпочитанията на Модет. Много мъже минаваха за бензин и кафе през „Грабит Куик“, много мъже идваха и в бара. Единствено малоумният ми брат обаче бе записал на филм как прави секс с Модет и Доун.