Шарлейн Харис - Мъртви преди мрак

Кучето дойде с мен до спалнята, проверявайки усърдно всички мебели. Съблякох полата и блузата и ги прибрах, свалих бикините и разкопчах сутиена си. То ме наблюдаваше с голямо внимание, докато изваждах чиста нощница и тръгнах към банята, за да взема душ. Когато се върнах, чиста и облекчена, седеше до вратата с клюмнала настрани глава.

— Целта на това е да се почистим. Хората обичат да се къпят — обясних му. — Зная, че кучетата не обичат. Предполагам, това е човешка работа — измих зъбите си и облякох нощницата. — Готов ли си за сън, Дийн?

В отговор той скочи на леглото, сви се на кълбо и легна.

— Хей, чакай малко! — Определено не виждах нищо лошо в това да е тук. Ако баба знаеше, че в леглото й има куче, щеше да получи удар. Според нея животните бяха хубави, но мястото им беше навън. Хората — вътре, животните — вън, бе правилото й. Е, сега аз си имах вампир вън и коли в леглото. — Слез долу — наредих и посочих килима.

Колито се смъкна от леглото бавно и неохотно. Когато седна на килима, ме погледна укорително.

— Ти оставаш там — казах строго и си легнах. Бях много изморена и не чак толкова притеснена, след като кучето бе тук. Макар да не бях наясно каква помощ точно очаквам от него в случай, че някой се появи, след като то не ме познава достатъчно добре, за да ми бъде предано. Но бях склонна да приема всякакво успокоение, на което попадна. Започнах да се унасям. Тъкмо бях задрямала, когато усетих тежестта на колито върху леглото и леко близване по бузата. Кучето се разположи близо до мен. Обърнах се и го потупах. Беше хубаво, че е тук.

Утрото дойде неусетно. Чувах как птиците пърхат насам — натам и чуруликат оживено. Стана ми толкова приятно да се гушкам в леглото. Чувствах топлината на кучето през нощницата. Трябва да ми бе станало горещо през нощта, понеже бях отметнала чаршафа. Полусънена, потупах животното по главата и започнах да го галя. Лениво прокарвах пръст през гъстата му козина. То се приближи още повече, подуши лицето ми и ме обгърна с ръка.

Ръка?!

Скочих и изпищях.

Сам се подпря на лакът и ме погледна с известно изумление.

— О! Боже господи! Сам, как влезе тук? Какво правиш? Къде е Дийн? — покрих лицето си с ръце и се обърнах с гръб, но вече бях видяла всичко, което има да се види от Сам.

— Бау! — рече Сам с човешки глас и истината внезапно ме връхлетя. Обърнах се да го погледна. Бях толкова ядосана, че направо ми идеше да го убия. — Снощи ти ме гледа да се събличам, ти… ти… проклето куче!

— Суки, — произнесе той сериозно — изслушай ме.

Още една мисъл се появи в съзнанието ми.

— Господи! Сам, Бил ще те убие — седнах на фотьойла в ъгъла, до вратата на банята. Опрях лакти в коленете си и увесих глава. — О, не. Не, не, не.

Той приклекна до мен. Острата му рижа коса бе като окосмяването по гърдите му и продължаваше надолу към… Отново затворих очи.

— Суки, притесних се, когато Арлийн ми каза, че ще си сама — започна Сам.

— Не ти ли спомена за Буба?

— Буба?

— Вампира, който Бил остави да наглежда къщата.

— О, да, каза, че й напомнял на някакъв певец.

— Ами, името му е Буба и му харесва да източва кръвта на животни за удоволствие.

С удоволствие видях през пръстите си как Сам пребледня.

— Е, значи извадих късмет, че ме прибра вътре — рече накрая.

Изведнъж си спомних снощния му вид и попитах:

— Какво си ти, Сам?

— Мога да меня формата си. Реших, че е време да узнаеш.

— Точно по този начин ли трябваше да ми го покажеш?

— Всъщност, — започна той смутен — планът беше да се събудя преди теб и да изляза, но се успах. Търчането нагоре — надолу на четири крака е изморително.

— Мислех, че хората могат да се преобразяват само във вълци.

— Не. Аз мога да се преобразявам във всичко. Бях толкова заинтригувана, че свалих ръце и се опитах да го гледам в лицето.

— Колко често? — попитах. — От теб ли зависи?

— По пълнолуние — обясни той. — В други случаи трябва да го пожелая, което е по-трудно и отнема повече време. Превръщам се в животното, което последно съм видял. Затова на масата си за кафе държа книга за кучета, отворена на снимката на коли. Колитата са големи, но безобидни.

— Значи би могъл да си и птица?

— Да, но летенето не е лесно. Все ме е страх, че ще се изпържа на някоя електрическа жица или ще се блъсна в някой прозорец.

— Защо? Защо искаше да узная?

— Изглежда, понасяш нормално факта, че Бил е вампир. Всъщност това май ти харесва. Така че реших да видя дали ще понесеш моето… положение.