Шарлейн Харис - Мъртви в Далас

— О, колко мило от негова страна!

— Е, той не губи нищо, в крайна сметка. Самият той не ловува, а дивеч има, така че…

— О…

— А те ловуват.

— Аха. Разбрах.

Когато пристигнахме вкъщи, не оставаше много до изгрева. Пресметнах, че Ерик щеше да се прибере в Шривпорт тъкмо навреме. Докато Бил се къпеше, хапнах малко фъстъчено масло и желе. Дори не помнех кога бях яла нещо за последно. После отидох в банята да си измия зъбите.

Добре че поне на Бил не му се налагаше да бърза за никъде. Миналия месец отдели няколко нощи, за да си устрои местенце у дома. Изряза дъното на гардероба в старата ми спалня — онази, която ползвах, преди да се преместя в бабината стая след смъртта й, — издълба под него ниша и монтира капак, който лесно да затваря след себе си. Единствено аз знаех за това. Ако се случеше да съм будна, когато той слиза долу, слагах стар куфар и някой и друг чифт обувки в гардероба, за да изглежда естествено. В нишата имаше сандък, който Бил използваше за спане. Не му се случваше много често, но имаше случаи, в които скривалището се оказваше полезно.

— Суки — извика Бил от банята. — Ела, имам време да те изкъпя.

— Но ако ме изкъпеш, ще ми е трудно да заспя.

— Защо?

— Защото ще съм напрегната.

— Напрегната ли?

— Ами да. Ще бъда чиста, пък… недолюбена.

— Скоро ще съмне — призна Бил и подаде глава зад завесата на душа. — Но утре вечер ще имаме достатъчно време.

— Е, да, ако Ерик не ни изпрати някъде — измърморих аз и изхлузих проклетите шорти, твърдо решена да ги изхвърля още утре. Съблякох тениската и се прострях на леглото да чакам Бил. Най-после щеше да види новия ми сутиен. Обърнах се на една страна и притворих очи.

— Суки?

— Изкъпа ли се? — сънено попитах аз.

— Да, преди около дванайсет часа.

— Какво? — Отворих рязко очи и погледнах към прозореца. Навън беше тъмно.

— Добре си поспа.

Бях завита с одеяло и все още носех новия си комплект бельо. Чувствах се като клисав хляб. Погледнах към Бил, той не носеше абсолютно нищо.

— Запомни си мисълта — казах аз и изхвърчах към банята. Когато се върнах, Бил лежеше на леглото, подпрян на лакът.

— Забеляза ли с какво съм облечена? С подаръка от теб! — завъртях се на всички страни, за да му дам възможност да се наслади на собствената си щедрост.

— Чудесен е, но ми се струва, че си твърде навлечена за случая.

— Така ли? А какъв е случаят?

— Най-страхотният секс през целия ти живот.

Слабините ми пламнаха, но лицето ми остана съвършено безизразно.

— Сигурен ли си?

— О, да! — отвърна той. Гласът му звучеше хладно и спокойно, като плъзгаща се по речни камъни бистра вода. — Сигурен съм.

— Докажи го тогава! — казах аз и лекичко се усмихнах.

Не виждах ясно очите му в тъмното, но забелязах, че той също се усмихва.

— С удоволствие.

Малко по-късно вече лежахме отпуснати на леглото. Аз се опитвах да възстановя силите си, а той просто си почиваше до мен, преметнал ръка през корема ми и крак върху бедрата ми. Езикът му нежно ближеше малките дупчици върху рамото ми.

— Знаеш ли какво трябва да направим? — измърках доволно аз.

— Ммм?

— Трябва да вземем вестника.

След дълга пауза Бил най-после се разплете от мен и се запъти към входната врата. Давам голям бакшиш на вестникаря само за да си направи труда да се отклони малко от пътя си и да хвърли вестника на верандата.

— Виж — каза Бил и аз отворих очи. Стискаше вестника подмишница, а в ръцете си държеше чиния, опакована в домакинско фолио.

Измъкнах се от леглото, наметнах розовия си халат и зашляпах след него към кухнята.

— Имам съобщение на телефонния секретар — казах аз и включих кафеварката. После свалих алуминиевото фолио от чинията и открих апетитна торта с шоколадова глазура, украсена с орехови ядки, наредени под формата на звезда.

— Шоколадова торта от старата госпожа Белфльор — възкликнах аз.

— Различаваш чия е само с поглед?

— О, това е прочута торта. Това е легенда. Нищо не може да се сравнява с тортата на госпожа Белфльор. Запише ли се за участие в градското съревнование, наградата й е в кърпа вързана. Освен това я приготвя всеки път, когато отива на погребение. Джейсън каза, че си струвало някой да умре само за да се докопаш до парче от тортата на госпожа Белфльор.

— Какъв прекрасен аромат — изненадващо каза Бил. После се наведе и я подуши. Нямах представа как вампирите надушват миризми, при положение че не дишат, но е факт, че притежават силно развито обоняние.