Шарлейн Харис - Мъртви в Далас

Калисто прегърна Яйцето с тънките си ръце и зашепна нещо в ухото му. Той кимна и взе да й шепне в отговор. Тя го целуна и той застина неподвижно. Менадата тръгна към верандата, а Яйцето остана да стърчи като статуя, загледан към гората.

Тя се спря до Ерик, който стоеше встрани от останалите. Огледа го от глава до пети и отново разтегли устни в ужасяваща усмивка. Той старателно отбягваше погледа й.

— Какъв разкош! — възкликна тя. — Какво великолепие. Но тази чудна мръвка мъртво месо не е за мен.

Подмина го и спря пред останалите. Притвори очи и вдиша дълбоко миризмата на секс и алкохол. После размърда нос, сякаш душеше следа, и рязко извърна глава към Майк Спенсър. Отпуснатата му кожа беше настръхнала от студ, но Калисто изглеждаше във възторг от него.

— О! — възкликна тя, сякаш току-що бе получила подарък. — Каква горда осанка! Кой си ти? Крал? Или велик воин?

— Не. Собственик съм на погребална агенция — колебливо отвърна той. — А вие коя сте, мадам?

— Виждал ли си някога друга като мен?

— Не — каза той. Всички останали поклатиха глави.

— Нима не помниш първото ми посещение?

— Не, мадам.

— Но ти си правил жертвоприношение в моя чест!

— Правил ли съм? Жертвоприношение?

— О, да! Когато уби онзи нещастен чернокож човечец. Истински красавец! Той бе едно от моите низши деца и напълно подходящ за жертвоприношение. Благодаря ти, че го остави пред питейно заведение; аз обожавам барове. Не успя ли да ме намериш в гората?

— Госпожо, не сме правили никакво жертвоприношение! — обади се Том Хардауей, настръхнал от студ и с безпомощно клюмнал пенис.

— Видях ви — каза тя.

Възцари се пълна тишина. Дори гората около езерото внезапно притихна. Аз внимателно се изправих на крака и застанах до Бил.

— Обожавам насилието в секса. Миризмата на алкохол ме опиянява — премрежи очи тя. — Усещам ги от километри и мигом се появявам.

Страхът, който изригваше в съзнанията на нещастните гости, нахлуваше и в моето. Покрих лицето си с ръце. Вдигнах всички възможни защити около себе си, но не успях да се предпазя. Гърбът ми се изви като дъга. Прехапах език, за да не извикам. Усетих как Бил се обръща към мен, после Ерик застана до него и двамата ме притиснаха помежду си. Няма нищо еротично в това да си заклещен между двама вампири при подобни обстоятелства. Настойчивото им желание да ми попречат да се развикам засилваше собствения ми страх още повече. Кучето се притискаше в краката ни, сякаш и то, горкото, се опитваше да ни предпази.

— Ти го удряше, докато правеше секс с него — каза менадата на Том. — Удряше го, защото си горд човек, а неговото раболепие те караше да изпитваш отвращение и възбуда. — Кокалестите й пръсти погалиха тъмното лице на Том. Бялото на очите му светеше. — А ти — тя потупа Майк с другата си ръка, — ти също го биеше като обзет от лудост. И после той започна да заплашва, че ще разкаже на всички… — Пръстите й се отместиха от лицето на Том и взеха да галят жена му. Клео беше успяла да облече жилетка, преди да излезе, но я носеше разкопчана.

Незабелязана остана единствено Тара и тя бавно започна да отстъпва назад. Останалите не можеха да помръднат от страх, но в нейната душа все още трептеше искрица надежда и желание да се спаси. Напъха се под масата от ковано желязо в края на верандата, сви се на кълбо и стисна очи. Мозъкът й започна да прехвърля трескави мисли, които нахлуваха в моята глава: засипваше Всевишния с щедри обещания за порядъчно поведение, ако благоволи да я измъкне жива от тази каша. Страхът, който излъчваха останалите, достигна апогея си и срути окончателно всичките ми прегради. Започнах да треперя. От мен не остана нищичко, освен топка страх. Ерик и Бил преплетоха ръце около мен, защото нямах сили да стоя на краката си.

Джен, гола-голеничка, също остана лишена от вниманието на менадата. Вероятно не притежаваше нищо, с което да я заинтригува; Джен не беше горда, а жалка и поне тази вечер не миришеше на алкохол. Не правеше секс от желание да потопи тялото и душата си в наслада, а за да се почувства значима. Кокетно усмихната, тя се протегна и улови ръката на менадата, но изведнъж забели очи и започна да крещи като обезумяла, а тялото й се затресе в конвулсии. Устата й взе да се пени и тя се свлече на верандата.

И отново настана тишина. Но на няколко метра от нас нещо започваше да ври и кипи между членовете на групичката; нещо ужасно и прекрасно, нещо чисто и отвратително. Страхът им утихваше и моето тяло започна да се успокоява, а огромното напрежение в главата ми полека-лека изчезваше. Но на мястото на страха се появи нова сила, изумително красива и абсолютно зла.