Шарлейн Харис - Мъртви в Далас

— Чакай малко — казах аз. — Остави ме да помисля.

Ръцете му притиснаха хълбоците ми и бавно започнаха да ги мачкат. Как да мисли човек при това положение!

— Спри, Бил! — срязах го аз. — Слушай, Порша сигурно иска да я виждат с теб, защото се надява да я поканят в онзи сексклуб, за който всички разправят.

— Сексклуб? — вдигна вежди Бил, без да прекъсва заниманието си.

— Да, не ти ли казах, че… о, Бил, не… още съм изтощена от… Ох! О, божичко! — Ръцете му ме сграбчиха здраво и той проникна в мен, преди да успея да си поема дъх.

— О-ох! — изстенах аз. Направо се разтапях. Пред очите ми затанцуваха цветни петна и неусетно загубих контрол над движенията си. Стигнахме кулминацията едновременно и аз се отпуснах задъхана в прегръдката му.

— Не искам да се разделяме повече — каза Бил.

— Не знам… на мен започна да ми харесва да се събираме след дълга раздяла.

— Не! — каза той и през тялото му премина остатъчна тръпка. — Това е чудесно, но по-добре да напусна града за няколко дни, отколкото да се карам отново с теб. — Той отвори широко очи. — Наистина ли си изсмукала куршум от рамото на Ерик?

— Да. Той каза, че трябва да го направя, преди куршумът да зарасне в плътта му.

— А каза ли ти, че в джоба си има сгъваем нож?

Едва не хлъцнах от изненада.

— Не. Наистина ли? Но защо не ми е казал?

Бил вдигна вежди и ме изгледа с насмешка.

— Познай!

— За да ме накара да посмуча рамото му? Сигурно се шегуваш!

Бил продължаваше да се усмихва иронично.

— О, Бил! Как можах да се хвана на въдицата му? Чакай малко… но той беше прострелян! Този куршум можеше да улучи мен, но той ме пазеше.

— Как?

— Като лежеше отгоре ми…

— Нямам какво повече да добавя.

— Но, Бил… да не би да искаш да кажеш, че цялата работа е нагласена?

Той отново повдигна вежди и леко се усмихна.

— За едно лягане отгоре ми да се остави да го прострелят? Да бе, как пък не!

— Но е успял да те накара да погълнеш от кръвта му.

— Само една-две капки. Останалото изплюх — казах аз.

— Една-две капки от стар вампир като него са напълно достатъчни.

— Достатъчни за какво?

— Вече знае доста неща за теб.

— Какви неща? Размерът на роклята ми?

Бил се усмихна, но така, че тръпки да те побият.

— Не, ще знае как се чувстваш. Кога си ядосана, кога си в настроение за любов…

Свих рамене.

— И за какво ще му послужи тази информация?

— Може би не е толкова важно, но ти все пак си имай едно наум — предупреди ме Бил. Изглеждаше съвършено сериозен.

— Все още не мога да повярвам, че някой ще тръгне да спира куршум с тялото си само за да ме принуди да глътна капка от кръвта му. Пълен абсурд! Знаеш ли какво, струва ми се, че повдигна този въпрос не за друго, а за да спра да те разпитвам за Порша. Само че аз не съм приключила. Според мен Порша си мисли, че ако излиза с теб, някой ще я покани в онзи клуб. Щом няма нищо против да я чука вампир, значи ще бъде съгласна и на други работи. Така си мислят те — бързо добавих аз, щом видях изражението на Бил. — И Порша се надява, че като попадне в този клуб и поразпита наоколо, ще разбере кой е убил Лафайет и Анди ще се измъкне от тази каша.

— Доста заплетен сценарий.

— Можеш ли да го опровергаеш? — С гордост вмъкнах думата „опровергавам“ в смислено изречение. Фигурираше като дума на деня в календара ми.

— Честно казано, не мога — отвърна той и застина неподвижно. Очите му не мигаха, ръцете му се отпуснаха. И тъй като по принцип не му се налагаше да диша, тялото му изглеждаше в абсолютен покой.

Накрая мигна.

— По-добре да ми беше казала истината.

— А ти по-добре да не си спал с нея — отвърнах аз и най-после признах пред самата себе си, че дори мисълта за това ме заслепяваше от ревност.

— Вече се чудех кога най-после ще ме попиташ — тихо каза той. — Как ли пък няма да си легна с някого от семейство Белфльор! Не съм, а и тя не е имала никакво желание да спи с мен. Дори не успя да се престори, че ме желае. Порша изобщо не я бива като актриса. При всяка среща ме мъкнеше по разни места, на които било скрито тайното оръжие на Братството. Разправяше, че всеки техен симпатизант криел в дома си оръжие и боеприпаси.

— И ти защо й се връзваш?

— У нея има нещо, което те предразполага да й се довериш. А освен това исках да видя дали ще ревнуваш.

— Аха, ясно. И до какъв извод стигна?

— Стигнах до извода, че отсега нататък е по-добре да не припарваш до онзи кретен.

— Джей Би? Че аз съм му като сестра — отвърнах.